Момичето и нощта [bg]

Този глобален проект беше доста стара идея — за него говореха още преди двайсет и пет години, — но не беше стартиран, защото училището никога не бе успяло да събере огромните средства, които бяха необходими за неговото реализиране. Доколкото знаех, начинът на финансиране на институцията се бе променил през последните десетилетия. Изцяло частна при основаването си, гимназия „Сент-Екзюпери“ се бе превърнала в публично-частна, влизайки много или малко в системата на националното образование, и получаваше субсидии от регионалния бюджет. Обаче през последните години вятърът на бунта бе задухал в гимназията. Силно желание за независимост бе завладяло различни представители на училищното ръководство и настоятелството, желаещи да освободят училището от бюрокрацията. Избирането на президента Оланд бе ускорило процеса. Спорът с администрацията бе довел до известно разделение. Училището бе възвърнало предишната си автономия, но бе загубило държавното финансиране. Таксите за обучение се бяха повишили, но според мен те бяха само капка в морето по отношение на финансите, необходими за планираните строителни работи. За да започне този проект, гимназията трябваше да е получила огромно частно дарение. Спомних си думите, казани от директорката тази сутрин на церемонията по извършването на първата копка. Тя бе благодарила на „щедрите спонсори“, помогнали за стартирането на „най-амбициозния строеж в историята на нашето учебно заведение“, но се бе въздържала да спомене имената им. Това беше следа, която трябваше да проуча.

В интернет не намерих нищо, или поне никаква обществено достъпна информация. По въпроса за финансирането на този строителен обект цареше пълно затъмнение. Ако исках да напредна в разследването, нямах друг избор, освен да се обърна за помощ към Стефан Пианели. Написах на журналиста един есемес, предаващ накратко това, което бях открил. За по-голяма убедителност му изпратих и снимките на образците от почерците — на Алексис Клеман върху моите контролни работи по философия и на тайнствения мъж в посвещението и писмата, адресирани до Венка.

Той ми позвъни на секундата. Вдигнах му с известно безпокойство. Пианели беше отличен опонент, имаше проницателен ум, който му позволяваше да мисли мащабно, но при моето положение трябваше да действам предпазливо. Трябваше да му подавам информация така, че един ден тя да не се обърне срещу мен или срещу Максим и Фани.