Тебеширения човек [bg]

Автор: Тюдор С. Дж.
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Колибри
ISBN: 978-619-02-0194-6
Переводчик: Деян Кючуков
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Тебеширения човек [bg]». Краткое содержание книги:

През 1986 г. Еди и приятелите му са деца на прага на юношеството. Дните им минават безметежно, в шляене в покрайнините на задрямалото английско селце, където живеят, и в търсене на нещо вълнуващо. Еди среща г-н Халоран, Тебеширения човек, и му хрумва идеята за таен код: децата започват да рисуват малки фигури с тебешир, които им служат да си разменят послания, понятни единствено на тях. Докато един ден мистериозно появило се тебеширено човече ги отвежда право към разкъсано човешко тяло и след това нищо не е същото. През 2016 г., вече пораснал, Еди смята, че е загърбил миналото. Докато неочаквано получава писмо с тебеширена фигура. Същото писмо са получили и приятелите му, които решават, че това трябва да е лоша шега. Но шегата става зловеща, когато се оказва, че един от тях е мъртъв. За да спаси себе си, Еди трябва да разбере какво всъщност се е случило преди толкова много години. Майсторското редуване на минало и настояще превръща „Тебеширения човек“ в блестящ трилър, в който всеки герой е като изваян от плът и кръв, всяка загадка намира своята развръзка, а обратите шокират и най-наблюдателния читател. За автора К. Дж. Тюдор живее в Нотингам, Англия, с партньора си и дъщеря си. Работила е като копирайтър, телевизионен водещ, глас зад кадър и е разхождала кучета срещу заплащане. Не се изкушава да се посвети изцяло на писането, но и никак не й липсва разхождането на четирикраки. „Тебеширения човек“ е дебютният й роман

Перейти на страницу:

− Едвам се сдържам.

− Съжалявам за вчера.

− Няма проблем. Къщата си е твоя.

− Извинявай, въпреки това. Какво ще правиш за обяд?

− На работа съм.

− Мислех, че днес имаш почивен ден.

− Колежката ми се разболя.

− А, ясно…

− Виж, Ед, извинението е прието. Сега трябва да вървя. Имам клиент.

− Добре. Е, ще се видим по-късно.

− Може би.

Тя затваря, а аз оставам вторачен в телефона си. Клои никога не прави нещата лесни. Паля цигара и се замислям дали да не си купя отнякъде сандвич, но после решавам друго. Клои може да е на работа, но все трябва да има обедна почивка. Няма да се предам толкова лесно. Отивам до къщи, паля колата и се отправям към Боскъм.

Никога преди не съм посещавал бутика на Клои. Облеклото в стил „готика/алтернативен рок“ не е най-силната ми страна и вероятно съм се притеснявал да не изложа както себе си, така и нея.

Не съм сигурен къде точно се намира и след известно лутане из натоварения съботен трафик намирам платено паркомясто. Бутикът на име „Гиър“ (листото марихуана върху табелата предполага нещо повече от дрехи) е сбутан в мърлява странична уличка, сред питейни заведения, магазини за стоки втора употреба и един рок клуб.

Бутвам вратата. Над главата ми дрънва камбанка. Вътрешността е слабо осветена, но затова пък шумна. От невидими тонколони се носи песен, наподобяваща писъци на човек, комуто късат крайниците един по един. Начаса ме заболяват тъпанчетата.

Двама-трима кльощави тийнейджъри сноват между дрехите. Не ми е ясно дали са клиенти, или персонал. Това, което ми е ясно, е, че Клои не е тук. Намръщвам се. Иззад щанда се изправя млада дама с обилно количество метални дрънкулки по лицето. Косата й от едната страна е червена, а от другата — избръсната до кожа. Върху тениската й се чете надпис: „Пронизана. Проникната. Осакатена“. Колко мило.

− Здравейте — казва. — С нещо да ви помогна?

− Ами аз… всъщност търсех друго момиче.

− Колко жалко.

Засмивам се малко нервно.

− Тя работи тук. Приятелка ми е. Клои Джаксън.

− Клои Джаксън?

− Да. Слаба, с тъмна коса. Обикновено носи черни дрехи.

Тя накланя глава встрани и аз си давам сметка, че описанието ми подхожда на почти всички присъстващи тук.

− Съжалявам. Не ми говори нищо. Сигурен ли сте, че работи при нас?

Бил съм сигурен, но вече започвам да се съмнявам. Може да съм сбъркал магазина.

− Има ли в Боскъм друг магазин като този?

Тя размисля.

− Май не.

− Разбирам.

Вероятно обърканото ми изражение я кара да съжали бедния чичко на средна възраст.

− Вижте — казва, — аз съм тук само от две седмици. Нека питаме управителя.

Благодаря й, макар че това трудно би помогнало. Според самата Клои тя би трябвало да бъде тук днес, както и всеки божи делник от година и половина насам.

Чакам, зяпайки стоките. Ръчни часовници с озъбени черепчета върху циферблатите и поздравителни картички от рода на „Да ти го начукам на рождения ден“ и „Честит празник, курво“.

След минута тя се появява отново, придружена от юнак с бръсната глава и огромна, рунтава брада.

− Здрасти — доближава той. — Аз съм Марк, управителят.

− Здравейте.

− Търсите Клои, така ли?

Изпитвам доза облекчение. Той поне я познава.

− Да. Смятах, че работи тук.

− Работеше, но вече не.

− О, кога е напуснала?

− Има вече месец.

− Ясно — казвам, макар нищо да не ми е ясно. — Говорим за една и съща Клои, надявам се?

− Слаба, с черна коса, често я връзва на опашки отстрани?

− Звучи като нея.

Младежът ме оглежда внимателно.

− Казвате, че ви е приятелка?

− За такава я имах.

− Да ви кажа честно, наложи се да я уволня.

− Защо?

− Нямаше подходящата нагласа. Държеше се грубо с клиентите.

Това също ми звучи като Клои.

− Мислех, че грубото отношение се толерира тук.

Той се ухилва.

− Стига да продава стока, а не да обижда. Тя така се разкрещя на една жена, че трябваше да се намеся. Иначе бяха напът да се сбият.

Храносмилам информацията бавно, като салмонела. Усещам погледите на двамата върху себе си.

− Извинете — казвам. — Изглежда съм бил погрешно осведомен.

Учтив начин да кажа, че съм бил излъган от някой, когото съм смятал, че познавам.

Тръгвам към вратата, но тогава получавам детективския си момент на просветление.

− Между другото, онази жена, с която Клои се е скарала… как изглеждаше?

− Слаба, привлекателна за възрастта си. С дълга червена коса.

Замръзвам. Всяка фибра в мен застава нащрек.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?