Тебеширения човек [bg]

Последвах го в малката кухня.

− Заповядай, седни.

Отпуснах се върху един от разклатените чамови столове. Подът наоколо бе затрупан с кашони.

− Заминавате ли? — попитах малко глупаво, защото знаех, че е така.

− Да. — Той извади мляко от хладилника и провери датата на бутилката, преди да ми налее. — Отивам при сестра си, в Корнуол.

− О, смятах, че сестра ви е починала.

− Имам и друга, по-голяма. Казва се Кърсти.

− Разбирам.

Халоран постави млякото пред мен.

− Всичко наред ли е, Еди?

− Аз… исках да ви благодаря, задето помогнахте на татко.

− Не съм сторил нищо. Само казах истината.

− Да, но никой не ви принуждаваше, а ако си бяхте премълчали…

Не успях да довърша изречението. Това бе твърде тежко. По-тежко, отколкото си го представях. Не исках да бъда тук. Исках да си тръгна, но същевременно не можех.

Халоран въздъхна.

− Еди, всичко, цялата история няма нищо общо с теб, нито с баща ти. Аз и без това възнамерявах скоро да замина.

− Заради Момичето от въртележката?

− Имаш предвид Елайза?

− Извинете, да — кимнах и отпих от млякото си. Беше леко прокиснало.

− Решихме, че и двамата се нуждаем от свежо начало.

− Значи, и тя ще дойде при вас в Корнуол?

− Надявам се, че да. След време.

− Хората тук говорят лоши неща за вас.

− Наясно съм. Те не са верни.

− Знам.

Но той вероятно реши, че се нуждая от още убеждаване, защото продължи:

− Елайза е много специално момиче, Еди. Аз не исках да й причинявам неприятности, а само да й помогна, да бъда неин приятел.

− Защо тогава не останахте само приятели?

− Когато пораснеш, ще разбереш. Човек не може да си избира в кого да се влюби и кой ще го направи щастлив.

Но той не изглеждаше щастлив. Не и по начина, който се очаква от влюбените. По-скоро тъжен и някак изгубен.

Докато карах колелото към къщи, и аз самият се чувствах по същия начин. Времето като че ли отразяваше настроението ми. Мрачно и потискащо. Часовниците вече бяха върнати назад и още в три следобед денят започваше да помръква, губейки се в сивкав здрач.

Всичко изглеждаше безнадеждно променено. Бандата ни се беше разпаднала. Ники бе заминала при майка си в Борнмът, без дори да се сбогува. Мики дружеше с нови, неприятни момчета. Аз още движех с Хопо и Дебелия Гав, но не беше същото. Една група от трима носи своите проблеми. Аз харесвах Хопо, но понякога, когато отивах да го търся, той вече бе излязъл с Гав. Помежду ни се промъкна ново чувство — ревността.

Родителите ми също бяха различни. Мама започна да се прибира по-рано, а татко, напротив, имаше повече работа. Тя сякаш се поотпусна, докато той стана напрегнат и неспокоен. Може би заради цялата история с полицията или пък по друга причина изпадаше в разсеяни и раздразнителни настроения. На моменти го заварвах да седи и да гледа в пространството, като че ли чакаше нещо да се случи, без сам да знае какво.