Игри на злото [bg]

— И какво ти обясни тя?

— Само, че мъжът й се ядосал на някаква надъхана учителка. Не влезе в повече подробности.

Патрулът беше действал като по учебник. Разделил съпрузите, за да свали напрежението.

— След пристигането ни нещата много бързо се успокоиха. Попитах госпожа Дън дали се е стигнало до някакво физическо насилие и тя категорично отрече. Попитах я дали желае да подаде оплакване срещу съпруга си, но тя отказа. Повтаряше, че просто водили малко по-разпален спор.

Ким си припомни показанията на учителката. Знаеше, че вечерта, за която разказваше Дженкс, бил първият опит на преподавателката да разговаря с родителите Дън. Едва отворила уста да сподели тревогите си за Дейзи, когато била настоятелно помолена от Ленард Дън да напусне дома му. Достатъчно го вбесил и фактът, че учителката лично била довела децата от училище.

Дженкс продължи:

— В това време в кухнята Уайли водеше същия разговор с Ленард Дън. Стояхме в дома на семейството не повече от петнайсет минути. Когато си тръгнахме, всичко беше напълно спокойно.

— Децата там ли бяха?

Дженкс кимна и за пръв път от началото на разговора на лицето му се изписа болка.

— Там бяха, седяха една до друга на дивана. Дейзи беше прегърнала малката през раменете.

Ким чу как телефонът на Брайънт избръмча в джоба му и той сложи длан отгоре му. В същия момент и нейният мобилен сигнализира за получено съобщение. Мамка му, от екипа й отлично знаеха, че с Брайънт водят важен разпит!

Телефонът на сержанта пак забръмча. Ким посочи с брадичка антрето.

Брайънт стана и излезе.

— Е, имаш ли още нещо да добавиш…?

— Ами, как да ви кажа, госпожо… Една картина се запечата в ума ми и никак не мога да се отърва от нея — отвърна младият полицай. Очите му не се откъсваха от едно плюшено мече, захвърлено насред стаята. — Като се замисля, си спомням, че по-големичкото момиченце се взираше само в мен. Дейзи, де. Някак напрегнато… сякаш се опитваше да ми каже нещо. Дори не съм сигурен дали действително е било така или просто си въобразявам сега, когато знам какво е ставало.

За миг Ким се изкуши да му каже, че е било точно така. Тя лично беше изтърпяла върху себе си този поглед.

Но Дженкс се бореше да запази службата, кариерата и възможността да изхранва младото си семейство. Принудителното отстраняване, макар и платено, не беше шега работа. Той беше ударил арестант и сега щеше да си изтърпи последствията. С нищо нямаше да му помогне, ако му внушеше допълнителна вина. Той бездруго знаеше, че е трябвало да разчете по-добре ситуацията онази вечер у семейство Дън, не беше необходимо и Ким да го убеждава в това.

Инспекторката чу как Брайънт в антрето изруга. После го мерна с ъгълчето на окото си: той й направи знак да тръгват.

Кимна на Дженкс и се изправи.

— Какво?

— Трябва да вървим.

— Какво е…

— Инцидент на многоетажния паркинг в Брайърли Хил.

Ким извади и своя телефон. Какво си въобразяваха диспечерите? Как така ще викат нея и Брайънт?

Брайънт сложи ръка върху нейната с успокоителен жест.