Катерина де Медичи [bg]

Той ме целуна бързо по двете бузи.

– Скъпа! Не бих мечтал за по-хубав подарък! Не е редно обаче да ми преотстъпвате националните си съкровища.

– Сега съм французойка – отвърнах. Поставях на равна нога династията на Медичите и кралския род Валоа.

Той ме прегърна с искрена топлота.

– Ще приема щедрия ви подарък, дъще моя. Ала не изпращайте книгите тук, където ще останем само месец-два. Нека ги доставят във Фонтенбло край Париж. Ще бъдем там, когато пристигнат, и ще им се порадваме веднага. – Той замълча. – Не е необходимо да четете тук, дете. Занесете ги в стаята си и ги задръжте, колкото искате. – Тръгна към рафтовете. – А сега и аз ще си избера нещо.

Повдигна лампата и огледа заглавията с присвити очи.

– А... – кимна след известно време. – Ето. – Свали една книга от полицата. Заглавието беше на френски, темата – италианската архитектура. – Смятам да строя във Фонтенбло.

Застанах до него и видях трактат за Брунелески, проектирал големия купол на Флорентинската катедрала. Взех книгата и я разлистих.

Той се обърна рязко към мен, забелязал колко съм заинтригувана.

– Значи обичате и философията, и архитектурата? Необичайни интереси за жена.

Изчервих се, съдейки по внезапно сгорещените си бузи и врат.

– Книгата е за Брунелески, Ваше Величество, а аз съм от Флоренция. Мисля обаче, че всеки би полюбопитствал как един толкова огромен купол се крепи без видима опора.

Той ме възнагради с широка одобрителна усмивка.

– Утре, в три след пладне, елате в кралската конюшня да пояздим сред природата.

– Поласкана съм от поканата, Ваше Величество – поклоних се отново. – Няма да закъснея.

Когато най-сетне се унесох в леглото, разтворила книгата на Агрипа в скута си, бях взела решение – не успея ли да спечеля Анри, ще се опитам да спечеля баща му с надеждата да ги помиря, а после, разбира се, Анри да приеме мен.

На другата сутрин, докато придворните ме обличаха под напътствията на мадам Жонди, я помолих да ми намери френски воал. Досега вчесваха косата ми като на италианска съпруга – нагоре с брошки – но всички французойки носеха воал до раменете, пришит към твърда диадема от кадифе или брокат, приглаждаща косата над челото. Казах на крал Франсоа, че съм французойка, а воалът щеше да напомня кому съм предана на първо място.

След минути мадам Жонди се появи с гълъбовосива диадема с бяло було. Почувствах се странно с него – все едно съм предрешена за бал с маски.

Дните в двореца следваха предсказуем ритъм, съгласуван с режима на краля. Събудеше ли се, кралят се срещаше със секретарите и съветниците си. В десет присъстваше на литургия, а в единайсет обядваше в приемната зала. Хранеше се само той, заобиколен от притихнали благородници, просители и прислужници. Често епископ четеше на глас от текст, избран от Негово Величество. После кралят провеждаше аудиенции и изслушваше жалби. Следобед излизаше да се раздвижи – яздеше, ловуваше, разхождаше се, играеше тенис.