Катерина де Медичи [bg]
- Автор: Калогридис Джинн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 9789543572892
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Катерина де Медичи [bg]». Краткое содержание книги:
Мисълта ме изпълни със загадъчно въодушевление – разтворих книгата на Агрипа и зачетох. Погълната от думите, не бях чула вратата да изскърцва и когато кралят изплува от тъмнината – с невчесана коса и по нощна риза, скрита под халат от златен брокат – ахнах, все едно виждам призрак.
Крал Франсоа се засмя – жълтото сияние на лампата в ръката му разкривяваше зловещо чертите на дългото му лице.
– Не се бойте, Катрин. Остарявам и вечерята ме събужда все по-често.
– Ваше Величество! – Затворих бързо книгата и се поклоних несръчно. – Имате забележителна библиотека. Впечатлена съм от заглавията, макар да не съм разгледала всички.
Той свали лампата и се усмихна доволно. После погледна книгите в ръцете ми.
– Агрипа, а? Рядък ръкопис – още не е публикуван официално, – но извадих късмет да се сдобия с едно от малкото копия в обращение. Доста езотеричен избор за млада дама – неоплатонизъм и астрологическа магия. Как намирате Агрипа?
Замълчах. Мнозина свещеници гледаха с лошо око на въпросните теми – всъщност ги обявяваха за богохулни. Хрумна ми, че макар да е включил заглавията в библиотеката, кралят вероятно не ги одобрява и не би му харесало да ги чета.
– Намирам го за увлекателен – отвърнах упорито. – Изучавам астрологията и обожавам Фичино. Донесох един от трудовете му от Флоренция – ,De Vita Coelitus Compranda".
Очите му се разшириха и грейнаха.
– Третият том на...
– На "Три книги за живота", да. Ще пиша на семейството си във Флоренция и ще ги помоля да ми изпратят първите два. Ще ви подаря и трите за библиотеката.
Той ме целуна бързо по двете бузи.
– Скъпа! Не бих мечтал за по-хубав подарък! Не е редно обаче да ми преотстъпвате националните си съкровища.
– Сега съм французойка – отвърнах. Поставях на равна нога династията на Медичите и кралския род Валоа.
Той ме прегърна с искрена топлота.
– Ще приема щедрия ви подарък, дъще моя. Ала не изпращайте книгите тук, където ще останем само месец-два. Нека ги доставят във Фонтенбло край Париж. Ще бъдем там, когато пристигнат, и ще им се порадваме веднага. – Той замълча. – Не е необходимо да четете тук, дете. Занесете ги в стаята си и ги задръжте, колкото искате. – Тръгна към рафтовете. – А сега и аз ще си избера нещо.
Повдигна лампата и огледа заглавията с присвити очи.
– А... – кимна след известно време. – Ето. – Свали една книга от полицата. Заглавието беше на френски, темата – италианската архитектура. – Смятам да строя във Фонтенбло.
Застанах до него и видях трактат за Брунелески, проектирал големия купол на Флорентинската катедрала. Взех книгата и я разлистих.
Той се обърна рязко към мен, забелязал колко съм заинтригувана.
– Значи обичате и философията, и архитектурата? Необичайни интереси за жена.
Изчервих се, съдейки по внезапно сгорещените си бузи и врат.
– Книгата е за Брунелески, Ваше Величество, а аз съм от Флоренция. Мисля обаче, че всеки би полюбопитствал как един толкова огромен купол се крепи без видима опора.
Той ме възнагради с широка одобрителна усмивка.
– Утре, в три след пладне, елате в кралската конюшня да пояздим сред природата.
– Поласкана съм от поканата, Ваше Величество – поклоних се отново. – Няма да закъснея.
Когато най-сетне се унесох в леглото, разтворила книгата на Агрипа в скута си, бях взела решение – не успея ли да спечеля Анри, ще се опитам да спечеля баща му с надеждата да ги помиря, а после, разбира се, Анри да приеме мен.
На другата сутрин, докато придворните ме обличаха под напътствията на мадам Жонди, я помолих да ми намери френски воал. Досега вчесваха косата ми като на италианска съпруга – нагоре с брошки – но всички французойки носеха воал до раменете, пришит към твърда диадема от кадифе или брокат, приглаждаща косата над челото. Казах на крал Франсоа, че съм французойка, а воалът щеше да напомня кому съм предана на първо място.
След минути мадам Жонди се появи с гълъбовосива диадема с бяло було. Почувствах се странно с него – все едно съм предрешена за бал с маски.
Дните в двореца следваха предсказуем ритъм, съгласуван с режима на краля. Събудеше ли се, кралят се срещаше със секретарите и съветниците си. В десет присъстваше на литургия, а в единайсет обядваше в приемната зала. Хранеше се само той, заобиколен от притихнали благородници, просители и прислужници. Често епископ четеше на глас от текст, избран от Негово Величество. После кралят провеждаше аудиенции и изслушваше жалби. Следобед излизаше да се раздвижи – яздеше, ловуваше, разхождаше се, играеше тенис.