![Катерина де Медичи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/3/katerina-de-medichi-bg-download.jpg)
Катерина де Медичи [bg]
- Автор: Калогридис Джинн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 9789543572892
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Катерина де Медичи [bg]». Краткое содержание книги:
Шато дьо Блоа не приличаше на италианските дворци. Апартаментите бяха свързани с другите помещения не с коридори, а с вити стълби. През първите няколко дни в Блоа постоянно се задъхвах, ала след седмица тичах нагоре-надолу с лекота. Любител на витите стълбища, кралят бе поръчал да построят масивно, пищно външно стълбище – украсено със статуи в готически стил – пред фасадата на сградата.
Покоите на краля и кралицата се намираха на втория етаж. В скандален разрез с традицията там се помещаваше и будоарът на метресата на Франсоа – мадам Д'Етамп. Децата обитаваха третия етаж. Хората с по-скромно положение живееха на приземния етаж, където бяха и трапезариите, кухнята и спалните на стражата. Множество външни пристройки приютяваха кардинали, чиновници, придворни, счетоводители, лекари, учители.
Стъмни се, докато се нахраня и разопаковат пътническите ми сандъци. Разведоха ме с лампа из просторните ми покои в съседство с апартаментите на сестрите на Анри. Кралят щеше да пристигне утре и да се настани в своите покои. Бях свикнала да разполагам със спалня и преддверие. Сега имах спалня, преддверие, гардеробна, побираща всичките ми дрехи плюс легло за прислужница, и малък личен кабинет. Върху тухлената стена над камината в спалнята ми бе изрисуван златен саламандър – символът на крал Франсоа. Под него бе изписано мотото: Notrisco al Ьцопо, stingo el гео, Подхранвам добрия огън и потушавам лошия.
Освободих френските прислужници и извиках личната си придворна мадам Жонди да ме съблече. Мари-Катрин дьо Жонди бе удивително красива жена на трийсет с преждевременно посребрена коса и деликатни черни вежди. Имаше безупречна кожа, с изключение на миниатюрна тъмна бенка на бузата, близо до крайчеца на устните. Добре образована и интелигентна, тя притежаваше естествена изтънченост, в която нямаше и следа от предвзетост.
Французойка по произход, но с приятна разлика – преди да се присъедини към свитата ми, бе живяла дълги години във Флоренция и говореше свободно тоскански. През онази нощ нямах желание да говоря на френски и присъствието ѝ ми въздействаше успокоително. След като ме съблече, я помолих да ми почете от книгата с поеми на леля Маргьорит "Огледало на изгубената душа".
След като ми почете известно време, изпратих горката жена да си легне, понеже се чувстваше изтощена след целодневното пътуване. Все още ме измъчваше безпокойство и си спомних думите на леля Маргьорит за кралската библиотека. Облякох си скромна мантия, взех лампа и тръгнах по витата стълба пред покоите ми.
Отвътре дворецът наподобяваше сложен лабиринт, но след известно лутане намерих стълбите към библиотеката. Помещението бе внушително и тъмно в безлунната нощ – като пещера с висок таван. Стисках здраво храбрата си малка лампа и протягах ръка напред да предотвратя сблъсък със стените или мебелите.
Усетих внушително препятствие в мрака и опипах гладкия ръб на дялано дърво и подвързани с коприна корици – рафт с книги. Пристъпих нетърпеливо напред и вдигнах лампата, чиято светлина разкри дървени полици от пода до тавана – в сенките отпред сякаш до безкрайност се редяха книги с еднакъв размер и подвързии от моарирана коприна в различни цветове. Забелязах задължителните издания на Дантевата "Комедия", "Песни" и "Триумфи" на Петрарка и, разбира се, "Декамерон" на Бокачо.
Някои заглавия не бях виждала преди – наскоро подвързан "Пантагрюел" на Рабле, "Утопия" на сър Томас Мор, интересен сборник на Бокачо "За известните жени".
Не след дълго открих още по-ценни богатства – екземпляр от "Платонична теология на безсмъртната душа" на Марсилио Фичино. Свалих я веднага от рафта и се поколебах дали да не спра дотук. Апетитът ми обаче се бе изострил. Побиха ме тръпки при вида на "Окултна философия в три тома" на Корнелиус Агрипа. Попаднала на окултната колекция на краля, аз вдигнах лампата и светлината ѝ разкри дълга редици книги за астрологията, алхимията, кабалата, талисманите.
Спомних си думите на магьосника: "Крилото на Гарвана от Агршта, изработено под покровителството на Марс и Сатурн". Опипах инстинктивно с длан пазвата си, където висеше талисманът.
Ненадейно появилите се трудове на Фичино и Агрипа ми се сториха като знак свише – ако Анри бе окървавеният мъж от съня ми, имах нужда от цялата тайна мъдрост, до която успеех да се добера.