Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
Въпросът привлече вниманието на Люсиен и той се обърна да погледне Рис — и нас двамата с Касиан до входа.
— Каква цена ще платя?
— Ако се опитваш да ми кажеш, че нямаш пари, не си прави труда. Дрехите са подарък — позасмя се насреща му Рис. — Ако пък питаш дали не те подкупвам… — Той сви рамене. — Ти си син на Велик господар. Би било проява на лоши обноски да не те подслоня и облека в момент на нужда.
Люсиен се наежи.
Престани да се гавриш с него! изстрелях по връзката ни.
Ама толкова ми е забавно…, измърка в отговор той.
Нещо го беше смутило. Смутило го беше дотолкова, че прибягваше до подигравки с Люсиен, за да забрави. Влязох в стаята, зарязвайки Касиан на входа, и казах на Люсиен:
— Ще се върнем за вечеря след няколко часа. Ти си почини. Изкъпи се. Ако имаш необходимост от нещо, дръпни въженцето до вратата.
Люсиен се скова — не от думите ми, проумях веднага, а от тона ми. От тона на стопанка на дома. Въпреки това попита:
— Ами… Илейн?
Ти решаваш, подхвърли Рис.
— Трябва да си помисля — отвърнах просто. — Докато преценя какво да правя с нея и Неста, ти стой настрана. — Сетне добавих с осезаемо стегнат глас: — Тази къща е защитена със заклинания против ответряване — било то отвътре навън или обратното. Има само един изход и това е стълбището към града. То също е защитено. И охранявано. Моля те, не върши глупости.
— Значи съм пленник тук?
Долових как отговорът се надига в Рис, затова го погледнах и поклатих глава.
— Не. Но трябва да схванеш, че макар ти да си й другар, на мен Илейн ми е сестра. И ще сторя всичко по силите си, за да я защитя от друга вреда.
— За нищо на света не бих я наранил.
В думите му прозираше мрачна искреност.
Просто кимнах, въздъхнах дълбоко и срещнах очите на Рисанд с безмълвна молба.
Без да издаде спотаения ми апел, другарят ми заяви:
— Свободен си да ходиш където поискаш, дори в самия град, ако се чувстваш готов да преодолееш стълбището, но при две условия: няма да водиш никоя от двете сестри и няма да припарваш до техния етаж. Ако искаш книга от библиотеката, ще помолиш някого от прислугата да ти донесе. Ако искаш да говориш с Илейн или Неста, пак ще се обърнеш към прислугата, а те ще попитат нас. Ако прекрачиш някое от правилата ми, ще те заключа в една стая с Амрен.
С тези думи Рис се обърна, пъхна ръце в джобовете си и ми предложи лакътя си. Хванах го, но казах на Люсиен:
— Ще се видим след няколко часа.
Наближавахме вратата и Касиан, който ни чакаше в коридора, когато Люсиен ми отвърна:
— Благодаря ти.
Не дръзнах да го попитам за какво.
* * *
Полетяхме право към таванското жилище на Амрен, а докато се носехме над покривите на Веларис, доста хора спираха да ни помахат. Връщах им поздрава с искрена усмивка на лице — това беше моят народ. През това време Рис само ме стисваше малко по-силно, усмихнат по-ярко от слънчевите води на Сидра.
Мор и Азриел вече ни чакаха в апартамента на Амрен, седнали като смъмрени от някого деца на протрития диван до стената, докато тъмнокосата елфа прелистваше книгите, разпръснати по пода около нея.
Щом влязохме, Мор ме посрещна с благодарен, облекчен поглед, а лицето на Азриел бе непроницаемо, когато се изправи, заставайки на премерено, привидно небрежно разстояние от нея. Първа се обади Амрен от мястото си на пода:
— Трябва да избиеш Берон и синовете му и да издигнеш хубавеца като Велик господар на Есента, независимо от самоналоженото му изгнаничество. Така ще си улесниш живота.
— Ще обмисля предложението ти — рече Рис и закрачи към нея.
Аз останах с другите. Щом те не смееха да я доближат… явно Амрен беше в лошо настроение.
Въздъхнах шумно.
— Кой друг смята, че е безразсъдно да оставяме и трима им в Дома на Ветровете?
Касиан вдигна ръка, а Рис и Мор се засмяха. Генералът на Великия господар заяви:
— Обзалагам се, че няма да устиска повече от час, преди да пробва да я види.
— Трийсет минути — предположи Мор и отново седна на дивана, кръстосвайки крака.
Настръхнах.
— Гарантирам ви, че в момента Неста охранява Илейн. Струва ми се, че е напълно вероятно да го убие, ако дори опита да я докосне.
— Не и без никакви бойни умения — измърмори Касиан и прибра крилата си, преди да заеме мястото до Мор, току-що освободено от Азриел.
Сенкопоецът дори не го погледна. Не, Азриел просто отиде при стената до Касиан и се облегна на дървената ламперия.
Рис и другите не се обадиха, затова реших да попитам внимателно Касиан: