Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Ронин преглътна първия отговор, който му дойде наум. Въпреки добродушното поведение;; въпреки маскировката, срещу него все пак седеше най-ужасяващият сред драконите. Детуинг можеше и да се прави на приятел, но при все това една погрешна дума щеше да обрече Ронин на ужасна смърт.
— Но… — Той се опита да подбере внимателно думите си. — … нали двамата с нея сте врагове.
— Поради същите скучни причини, заради които нашият вид се бие от дълги години. Направени бяха грешки, но сега аз ще ги поправя. — Очите на дракона привлякоха магьосника към себе си. — Двамата с Алекстраза не трябва да сме врагове.
Ронин не можеше да го отрече.
— Разбира се.
— Някога ние бяхме най-добрите съюзници, дори приятели. Това може отново да се случи, не си ли съгласен?
Магьосникът не виждаше друго, освен тези пронизителни очи.
— Съгласен съм.
— И ти си тръгнал на поход, за да я освободиш.
Някакво усещане се пробуди у Ронин и той внезапно се почувства неудобно под погледа на Детуинг.
— Откъде… откъде го знаеш?
— Това не е от значение, нали? — Очите отново впримчиха човека.
Неудобството се стопи. Всичко се стопяваше под втренчения поглед на дракона.
— Не, мисля, че не е.
— Самичък, ти би се провалил. Няма капчица съмнение. Аз дори не мога да си представя как си стигнал толкова далеч! Обаче сега с моята помощ ти ще успееш да сториш невъзможното, приятелю. Ти ще освободиш кралицата на драконите!
След тези думи Детуинг протегна напред ръката си, в която лежеше малък сребърен медальон. Пръстите на Ронин сякаш по своя воля посегнаха, взеха медальона и го приближиха към очите му. Огледа го, изучавайки кристала в средата и руните, гравирани по ръба. Познаваше значението на някои от тях, други виждаше за първи път в живота си, но можеше да усети силата им.
— Ти ще успееш да освободиш Алекстраза, прекрасна моя марионетке. — Прекалено широката усмивка се увеличи до крайност. — Защото аз ще бъда до теб, за да те водя през целия път…
Как може някой да изгуби дракон?
Този отвратителен въпрос изникваше отново и отново, но нито Верееса, нито нейният спътник можеха да намерят задоволителен отговор. За капак на всичко над Каз Модан бе започнала да се спуска нощ и грифонът, който отдавна бе изцедил силите си, очевидно нямаше да може да лети още дълго.
Детуинг се бе задържал в полезрението им през цялото време, макар и да бе на огромно разстояние от тях. Дори Фалстад, чието зрение далеч не бе толкова остро колкото на елфата, бе успявал да различи огромната фигура, летяща към вътрешността на континента. Бяха го изгубвали от поглед само когато Детуинг бе прелитал през някой облак, но и това бе за не повече от секунда-две.
До преди около час.
Титаничният звяр и неговият товар бяха влезли в последния облак, точно както и в много преди това. Фалстад бе накарал грифона да поддържа същия курс и двамата с Верееса се бяха оглеждали за появата на левиатана от другата страна. Облакът бе самотен, най-близкият друг бе километри по на юг. Рейнджърът и джуджето можеха да го обхванат с поглед почти изцяло. Просто нямаше начин да пропуснат излизането на Детуинг.
Но драконът не бе излязъл.
Те бяха чакали дълго и най-накрая Фалстад бе пришпорил животното си да влезе в облака, поемайки огромен риск, в случай че Детуинг бе останал да се крие вътре. Но черният не се виждаше никъде. Най-големият и най-зловещ сред драконите бе изчезнал безследно.
— Няма смисъл, моя елфска лейди — извика най-накрая ездачът на грифони. — Трябва да се приземим! Нито ние, нито горкото ми животно можем да продължим повече!
Тя се съгласи, въпреки че частица от нея все още искаше да продължи търсенето:
— Добре! — Рейнджърът огледа местността под тях. Крайбрежието и горите отдавна бяха отстъпили място на по-каменист и негостоприемен регион, който, както тя знаеше, постепенно се издигаше и се превръщаше в зъберите на Грим Батол. Все още се виждаха отделни гористи области, но зеленината като цяло изглеждаше доста оскъдна. Щеше да им се наложи да се крият из хълмовете, за да не бъдат забелязани от патрулиращите върху дракони орки.
— Какво ще кажеш за тази област ей там?
Фалстад проследи протегнатата й ръка.