Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Но не стигна по-далеч, защото очите му попаднаха в капана.
— Сега разбираш — отбеляза Ксавиус, а фалшивите му очи се присвиха от удовлетворение.
Варо’тен усети бога и как прекрасното създание бели един по един всички пластове, съставляващи капитана. Божеството в огнената сфера надникна в най-дълбоките кътчета от съзнанието му… и излъчи удоволствие от откритото.
„И ти ще ми служиш добре…“
Варо’тен падна на едно коляно, отдавайки уважението си на този, който му беше оказал такава чест.
— Той ще дойде при нас, капитане — обясни лорд Ксавиус, когато войникът се изправи. — Но така величава е силата му, че пътят трябва да се подсили, за да може да поеме огромното му присъствие! Той изпрати своя благороден пазител, за да отвори пътя към другите от царството му, други, които на свой ред ще насочат усилията ни в подсилване на вихъра… и ще създадат от сънищата и мечтите ни реалност!
Варо’тен кимна, едновременно щастлив и засрамен.
— Господарю, провалът ми да хвана странниците, които открих близо до мястото на пробива…
Съскащият глас на Хаккар го прекъсна:
— Провалът ти е сссссъмнителен. Те ще бъдат хванати… Великият е много зззаинтерессссуван от това, което лорд Ксссавиус му разззказза ззза този… пробив… и вероятната им връзззка сссс него!
— Но как ще ги намерите? Гората е царство на полубога Ценариус! Сигурен съм, че това е било негово дело.
— Ценариус е само горско божество — напомни му съветникът. — Сега зад гърба ни стои много, много повече.
Хаккар отвърна поглед от нощните елфи и размаха камшика в празното пространство пред себе си. Зеленикава мълния удари каменния под на мястото, където изплющя злокобното оръжие.
След това удареното място заблестя ярко. Изумруденият блясък се разширяваше бързо и същевременно започна да оформя нещо.
Двата звяра завиха, а страшните им пипала се протягаха жадно, но Хаккар ги удържа.
На пода се оформяше четирикрака фигура, която се разширяваше все повече и повече. Скоро прие вече позната на Варо’тен форма и после потвърди подозренията му със собствения си смразяващ кръвта вой.
Новата хрътка разтърси козина, а после се присъедини към другите. Докато удивените нощни елфи зяпаха, Хаккар повтори удара с камшика си, призовавайки четвърти чудовищен звяр, който също се подреди до останалите.
След това огненото същество завъртя камшика и създаде кръгла фигура, която блестеше все по-ярко и по-ярко, докато във въздуха не се появи дупка, висока колкото страшния господар на хрътките и два пъти по-широка.
Хаккар излая команда на някакъв мрачен език.
Адските зверове скочиха в дупката и изчезнаха. Когато и последният се скри от поглед, самият отвор също изчезна.
— Те зззнаят какво да търсссят — каза Хаккар на вцепенените елфи. — И. ще го открият. — Сетне огненото същество нави камшика си, а черният му поглед се насочи към магията на нощните елфи. — Тогава ще зззапочнем сссъссс зззадачата ссси…
Единайсет
На Крас му отне цял ден, докато осъзнае, че двамата с Ронин са под наблюдение.
Още половин ден му трябваше, за да разбере, че наблюдателят няма нищо общо с Ценариус.
Драконовият магьосник не можеше да каже кой е този, който имаше способността да се скрие от могъщия полубог. Някой от сподвижниците на Ценариус? Малко вероятно. Господарят на гората със сигурност би бил наясно с номерата им или слугите, които можеха да използват. Нощните елфи? Крас отхвърли възможността незабавно, както и шансът тайнственият наблюдател да произлиза от която и да било смъртна раса.
Това му оставяше само един логичен извод… че този, който шпионира Ценариус и двамата му „гости“ е от собствения народ на Крас.
В неговото време драконите разпращаха наблюдатели, които да държат под око онези с потенциала да променят света, независимо за добро или за лошо. Сред елфите, хората и орките — всъщност сред всяка раса — имаше шпиони. Драконите го смятаха за необходимо зло; ако ги оставеха без контрол, по-младите раси имаха навика да предизвикват катастрофи. Дори в това далечно минало трябваше да има някакви стражи. Крас не се съмняваше, че те с тревога наблюдават Зин-Азшари… но, типично за неговия вид, нямаше да предприемат нищо, преди да са абсолютно сигурни, че катастрофата е неизбежна.
В конкретния случай, когато дойдеше този момент, щеше да е твърде късно.
Той запази тайните си скрити от Ценариус, но пред един от неговите, дори от миналото, Крас реши, че трябва да разкаже всичко, което знае. Ако някой можеше да предотврати потенциалния погром, който присъствието им с Ронин може би беше предизвикало, това бяха единствено драконите… но само, ако го послушат.