Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Водният капан
В Лондон вървя много пеша и преди няколко месеца си поставих цел: да доловя миризмата на отходен канал, докато вървя по някоя улица в огромния град. Все още не съм я постигнал. Предполагам, че в Лондон всеки ден поне десет милиона души отиват до тоалетната по голяма нужда, повечето хора рядко го пропускат. Допускам, че рядко се намирам на повече от 30 метра от някой, заел се сериозно с тази задача. Според Парламентарната служба по наука и технологии обемът отпадъчни води в Лондон е повече от милиард литра на ден, това са 400 милиарда литра на година или колкото да се напълнят десет милиона стандартни плувни басейни.
Но пък миризма не се усеща. Защо ли? Това е ново явление, иновация. В минали времена градовете са вонели силно на канал през цялото време и е било трудно да вървиш по улицата, без да видиш отходни води или да не нагазиш в тях, да не говорим, без да ги подушиш. Днес каналите пак са навсякъде, но са напълно отделени от хората и не ги подушваме, нито пък ги виждаме. Отходните води се отвеждат, обработват се и изчезват почти напълно невидени. Ако се замислим, това си е сериозно постижение, едно от най-добрите на цивилизацията ни.
За него допринасят множество иновации, повечето са прости и нискотехнологични като самата канализация. Вероятно най-хитрата иновация са S-образните или U-образните тръби под всяка тоалетна, които улавят водата в капан и не позволяват на миризмата да се върне през канала. Това е прекрасно, просто и страхотно умно и превръща тоалетната в силен конкурент на нощното гърне. Тоалетните с казанчета са били изпробвани много пъти, като се започне с устройство, изобретено през 1596 г. от сър Джон Харингтън, кръщелник на кралица Елизабет I, която имала инсталирана такава тоалетна в двореца Ричмънд. Харингтън дори написал книга с каламбурното заглавие „Метаморфозите на Аякс“, тогава наричали тоалетните в Англия „джейк“. (Играта на думи идва от английското произношение на Аякс като „Ейджакс“ – бел. прев.) Книгата висяла на стената на кралската тоалетна вероятно като четиво за прекараното там време. Тези устройства обаче не се наложили. Тоалетните с вода били скъпи и ненадеждни и имали огромния недостатък, че отмивали отпадъците, но не и миризмата. Изнасянето на нощното гърне извън сградата било много по-удачно в това отношение.
S-образната извивка е едно от онези неща, които можело да бъдат изобретени буквално по всяко време и от почти всеки. Това би могло да бъде класически пример за пътуващ водопроводчик, направил нещо, което било убягнало на брилянтни мислители. Но изненадващото е, че тя е продукт на блестящ математически ум в зенита на Просвещението. Името му е Александър Къминг, който правел предимно часовници и органи, макар че е написал и трактати върху колела за карети и се е заигравал с чистата математика.
Не знаем нищо за произхода му освен факта, че е роден в Единбург и пристигнал в Лондон, за да си спечели покровителството на крал Джордж III, за когото изработил задвижван от махало часовник с барометър, който записвал въздушното налягане в хартиена таблица. Хронометрите му били толкова добри, че арктическият изследовател Константин Фипс кръстил на негово име малък остров северно от Шпицберген.
Освен това няма какво толкова да се каже за г-н Къминг. Той получил патент за „водна тоалетна с нова конструкция“. Тя включвала много от характеристиките, които познаваме днес, но най-важната бил S-образният воден капан. Водата се пускала от високо казанче и малко от нея оставала в двойната извивка на тръбата като бариера срещу миризмата. Къминг обаче включил и един елемент, който бил доста ненужен и се оказал проблемен: плъзгащ се клапан през основата на тоалетната чиния над S-извивката, който трябвало да бъде отварян и затварян с лост. Той течал. Освен това заяждал, особено при мразовито време (а в онези дни повечето тоалетни били външни) или когато ръждясвал, или се покривал с котлен камък. Така че изобретението на Къминг, също като това на Харингтън, не било прието радушно.
Три години по-късно през 1778 г. водната тоалетна била трансформирана от друг изобретател, Джоузеф Брама. Син на йоркширски фермер, Брама бил роден през 1749 г. и на негово име се води поредица от изобретения в различни сфери. Най-важното била хидравликата, толкова важна за много машини днес, макар че в интерес на истината за ключовите идеи принос имал и още по-талантливият му служител Хенри Модсли. Най-известното изобретение, ключалката на Брама, също било направено от Модсли. Била на практика невъзможна за разбиване, както се виждало от предложената от фирмата награда от 200 гвинеи, ако някой успее. Наградата останала непоискана чак до 1851 г., далеч след смъртта на Брама. Алфред Хобс, който правел номера с отваряне на ключалки, се справил, но му бил нужен цял месец и специални инструменти. По това време фирмата на Брама вече била пуснала нова версия на ключалката.