Човек без куче [bg]
- Автор: Нессер Хокан
- Серия: Инспектор Барбароти #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-275-5
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човек без куче [bg]». Краткое содержание книги:
Още след неочаквания разрив в отношенията им с Хелена — между Коледа и Нова година преди четири години — Гунар Барбароти изгуби желание дори да имитира някогашното си въодушевление преди Коледа. С бившата му съпруга не възприеха идеята да отбелязват празниците заедно заради децата — решение, което представляваше по-скоро правило, отколкото изключение сред разделените двойки в приятелския им кръг. Вместо това се спряха на системата за редуване: една Коледа трите им деца празнуваха с майка си, следващата — с баща си и така нататък. Тази година дойде ред Гунар да посреща Ларш и Мартин в тристайния си апартамент в Шумлинге. Най-голямото дете, Сара, осемнайсетгодишна гимназистка, живееше постоянно при баща си. Пожела да остане при него след развода. Нейното решение изненада Гунар, но и го зарадва извънредно много.
Колкото до деветгодишния Ларш и единайсетгодишния Мартин, двамата живееха с майка си в Сьодертеле. По-точно, с майка си и с втория й мъж. Допреди няколко месеца, Фредрик Фюрехаге се появи изневиделица след раздялата и Гунар веднага го нарочи за основен заподозрян. Барбароти обаче съумя да се въздържи от разследване по случая. Понякога достойнството е по-важно от желанието да разбереш истината. Съблюдаването на този принцип му коства няколко безсънни нощи, ала в крайна сметка преодоля съмненията, които го глождеха.
Този Фредрик се оказа истинско чудо. Притежаваше, общо взето без изключение, всички важни качества и достойнства, които липсваха на Барбароти. И така, Фредрик минаваше за идеалния мъж до септември миналата година, когато без никакви обяснения заряза Хелена, Ларш и Мартин заради тъмнокожа екзотична танцьорка от Кот д’Ивоар.
„Е, добре де — опита се да утеши Барбароти бившата си съпруга, — поне не е расист.“
Въпреки опитите му Хелена изпадна в нервна криза, а по същото време — сякаш проблемите с Фредрик не й стигаха — баща й, който живееше в северно шведско градче, получи инсулт. Старецът се отърва сравнително леко: оцеля, но получи пареза на лявата ръка и левия крак. „Каква ирония на съдбата“, помисли си Гунар Барбароти, защото бащата на Хелена, по професия миньор, беше заклет комунист. Тези две събития — появата на тъмнокожата танцьорка и болестта на миньора — накараха Барбароти да стане по-отстъпчив. След няколко телефонни разговора с Хелена — тя едва говореше през сълзи — Гунар склони да замине заедно със Сара за забутаното северно градче, където всички заедно да отпразнуват Коледа по семейному под полярната звезда. Баба и дядо. Гунар и Хелена. Трите деца.
Гунар даде това обещание в средата на октомври и оттогава не мина и ден, без да съжали. Ако на света съществуваха хора, които не можеше да понася, това бяха бившите му тъст и тъща.
Затова отправи към Господ горещата си молитва.
„О, Боже, Ти, в Чието съществуване се съмнявам, но не изключвам напълно, направи така, че нещо да осуети проклетото пътуване на север. Отърви и мен, и Сара от необходимостта да празнуваме с останалите. Позволи на мен и на дъщеря ми да отбележим спокойно Коледа в дома ни в Шумлинге с макарони, омар, „Не се сърди, човече“, хубава книга и празнична сутрешна литургия, ако успеем да станем рано, вместо да ни пращаш на това окаяно семейно събиране, да не кажа погребение, на което седмина души ще се натъпчем в тясна, мразовита къща от азбестоцимент, където ни очакват душевен мрак, вледенени човешки отношения, вечно сърдит, полупарализиран стар комунист и съсипаната му съпруга. Направи каквото и да е, о, Боже, само не искам някой да пострада или да стане за смях. Ще ти дам някои идеи: ако, например, се подхлъзна на леда и си счупя някоя малка кост или върху главата ми падне лека ледена шушулка, това ще бъде достатъчно основателна причина да не пътуваме. Готов съм да пожертвам здравето си в известна стенен, но ти знаеш най-добре, о, Боже. Влакът тръгва в 13:25. Няма почти никакво време. Благодаря Ти предварително. Удовлетвориш ли молбата ми, ще получиш три точки, както вече споменах. Амин.“
Гунар Барбароти си погледна часовника. Девет и двайсет. Изяде половината от закуската си в леглото и прочете целия вестник. Дойде време да става и да си направи кафе. А после да се пъхне под душа с надеждата да стане чудо.
На път към банята мина покрай стаята на Сара и се поколеба дали да не я събуди, но се отказа. Нека поспи още час. Познавайки дъщеря си, Гунар очакваше да е приготвила багажа си още предната вечер. А и Сара винаги го удивяваше със способността си да действа бързо сутрин.
Всъщност тя непрекъснато, не само сутрин, събуждаше възхищението му. Някъде бе прочел (май у Климке[27]), че няма земна облага, съизмерима с щастието, което изпитва баща, дарен с умна и добра дъщеря.
27
Климке — несъществуващ екзистенциален философ, плод на авторовата фантазия. — Бел. прев.