За честта на Вор [Shards of Honor - bg]

— Той добър ли е или лош?

— Що за абсурден въпрос!

— Хрумна ми, че може би е скритата сила зад трона…

— Едва ли — поклати глава Воркосиган. — Ако Езар Ворбара му каже, че е жаба, той положително ще започне да квака. Не. На Бараяр има само един император и той едва ли ще позволи на някого да го дублира. Защото не е забравил начина, по който е стигнал до властта.

Тя се протегна, лицето й се смръщи от болка.

— Какво ти е? — загрижено попита Воркосиган.

— О, нищо особено. Ботари ме попритисна с коляно, докато се борехме за ампулата… Бях сигурна, че вдигаме ужасен шум и направо умрях от страх!

— Дай да видя — протегна ръка той.

Пръстите му леко пробягаха по ребрата й, тя напразно се опита да прогони видението, че над тях се вдига многоцветна дъга.

— Ох!

— Ами да… Две счупени ребра!

— Пак добре, можеше да ми счупи и врата… — Корделия се отпусна по гръб, оставяйки се в ръцете му. Той сръчно уви няколко пласта бинт около гръдния й кош, после се отпусна на койката до нея. Очите й внимателно пробягаха по лицето му:

— Мислил ли си някога да избягаш от тази лудница? Да се оттеглиш някъде на спокойствие, например, на Земята?

— Често — усмихна се той. — По едно време си мечтаех как ще отлетя за Колония Бета и ще се появя на прага ти… Имаш ли праг?

— Не съвсем, но ти продължавай…

— Нямам представа с какво бих могъл да се занимавам там… Аз съм военен стратег, следователно не бих могъл да намеря място в търговския флот на Бета. Там вероятно имат нужда от навигатори, техници и пилоти… Не биха ме взели във вашата армия, а още по-малко в някоя държавна компания.