В долината на смъртта

Тя улови ръката му.

— Толкова ли ви е трудно наистина?

— Безкрайно трудно, сеньорита! За вас бих сторил всичко, което е по човешките възможности… но исканото от вас е противозаконно и се наказва като такова.

— Нека не съдим толкова прибързано! Хайде да поговорим още веднъж когато се нахраним!

— Да — намеси се Уолкър, — пък и аз имам един важен въпрос към вас. Вие споменахте одеве за вашия кораб. Нарекохте го «Продавач на души». За какво става дума?

— Той е от онзи тип съдове, наричани по Мисисипи «Чикънтийф» (ястреб-кокошкар) — едномачтов, с остър кил и покрита каюта.

— Откъде това странно име?

— Понеже една такава лодка с охота се използва за плавания, които не се вместват напълно в рамките на закона. Нейната бързина дава възможност на притежателя лесно да се отскубне от преследвачите си.

— И как се добрахте до лодката?

— Няколко мили по-нагоре от нашето селище имаше военен пост заради индианците апачи, папаго, юма и марикопа, чиито територии тук си граничат. Командващият беше построил лодката за себе си — за да може да преследва по-добре индианските канута. Когато постът престана да съществува и той вече не се нуждаеше от нея, ми я продаде за нищожна сума.

— Какъв екипаж има?

— Пет души. Четирима моряци и кормчията, който е същевременно и капитан. В каютата спокойно могат да се настанят осем човека. Ако ще ви достави удоволствие, мога да ви я покажа.

— И не я заемате?

— Не!

— Жалко! Можехте да ни окажете услуга и при това да спечелите една хубава сумичка.

— Как тъй? Вие самите ли искате да се ползвате от лодката?

— Да.

— С каква цел?

— Би трябвало веднага да ви стане ясно, след като мастър Ролан ви загатна за своята любов.

— Zounds! Просветна ми! Уилкинс трябва да чака до утре пощенската кола. Вие желаете той да се възползва от лодката ми?

— Да.

— И възнамерявате да пътувате с тях?

— Естествено. Та нали мастър Ролан иска да бъде край своята възлюбена. А когато утре се домъкне оня негодяй Уинтер, нас вече няма да ни има. Той въобще няма да разбере накъде сме хванали.

— Значи нямате намерение да отидете до Лос Палмас?

— Хич не ни и хрумва!

— Че накъде иначе?

— Това всъщност е тайна. Можем да ви го съобщим едвам когато се решите да ни заемете лодката си за това пътуване.

Хофтър се умисли. Погледът му падна върху Миранда, която все още държеше като отнесена ръката му.

— Вероятно ще е възможно — изрече бавно. — Кои от вас ще пътуват?

— Всички.

— Също сеньорита Миранда?

— И тя — кимна Уолкър.

— Ще поразмисля.