Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Изредиха се цяла върволица посетители с намерението да го поразвеселят. Хагрид му изпрати букет от цветя стоножки, които приличаха на жълти зелчици, а Джини Уизли, изчервена до кръв, му поднесе картичка с пожелание Оздравявай бързо!, която сама бе изработила — тя пееше пискливо, когато Хари не е държеше затисната под фруктиерата. Отборът на „Грифиндор“ го навести отново в понеделник сутринта, този път заедно с Ууд, който увери Хари с глух, почти гробовен глас, че изобщо не го смята за виновен. Рон и Хърмаяни оставяха Хари сам единствено през ноща. Ала каквото и да кажеше или направеше който и да е било, на Хари не му ставаше по-добре, защото никой не знаеше какво всъщност го измъчва.
Не бе казал на никого за Злия Грим, дори и на Рон и Хърмаяни, защото знаеше, че Рон ще изпадне в паника, а Хърмаяни ще му се подиграва. Факт беше обаче, че предзнаменованието се появяваше вече втори път и веднага след това с Хари се случваха почти фатални произшествия: първия път едва не го прегази „Среднощния рицар“, а втори път падна от метлата си от петнайсетина метра. Дали Злия Грим щеше да го преследва, докато умре? До края на живота си ли трябваше да се оглежда за звяра?
На всичкото отгоре и тия диментори! Хари усещаше гадене и унижение всеки път, когато си помислеше за тях. Всички признаваха, че дименторите са страшни, но никой друг не припадаше, когато минаваше покрай тях… В ничия глава не отекваха гласовете на умиращите им родители.
Защото Хари вече знаеше на кого е гласът, издаващ писъците. Много пъти отново чуваше думите й, докато лежеше буден през дългите нощни часове в болничното крило, вперил очи в ивиците лунна светлина на тавана. Когато дименторите се приближаваха до него, той чуваше последните мигове от живота на майка си, опитите й да го запази — него, Хари — от Лорд Волдемор, чуваше и смеха на Волдемор, преди да я убие… Хари се унасяше от време на време, но сънуваше само вкопчващи се разкапани ръце и сподавени викове за пощада и се стряскаше от гласа на майка си, звучащ в съзнанието му.
Затова бе истински щастлив, като се върна в понеделник сред шума и врявата на училището, където — ще не ще — мислеше за други неща независимо от подигравките на Малфой. Драко направо не бе на себе си от радост за поражението на „Грифиндор“. Той бе свалил превръзката и си служеше превъзходно и с двете ръце, докато имитираше с ожесточение как Хари пада от метлата си. През по-голямата част от следващия час по отвари Драко се правеше на диментор из подземието, докато накрая Рон не издържа и запрати едно слузесто крокодилско сърце по Малфой, което го улучи право в лицето и даде възможност на Снейп да лиши „Грифиндор“ от още петдесет точки.
— Ако Снейп пак е взел часа по защита срещу Черните изкуства, аз ще се пиша болен — обяви Рон, като тръгнаха след обяда към кабинета на Лупин. — Погледни кой е вътре, Хърмаяни.
Хърмаяни надникна зад вратата на стаята.
— Всичко е наред!
Професор Лупин се бе върнал на работа, но личеше, че е бил болен. Старата му мантия бе увиснала още повече, а под очите си имаше тъмни кръгове. Въпреки това той се усмихваше на учениците, докато заемаха местата си, а те побързаха да излеят оплакванията си от отношението на Снейп, докато Лупин бе отсъствал.
— Не е честно, той само заместваше, как така ще ни дава домашно?
— Не знаем нищо за върколаците…
— …две рула пергамент!
— Казахте ли на професор Снейп, че още не сме стигнали до този урок? — попита Лупин и леко се смръщи.
Врявата пак избухна.
— Да, но той каза, че много сме изостанали…
— …не искаше и да ни чуе…
— …цели две рула пергамент!
Професор Лупин се усмихна на възмущението, изписано по всички лица.
— Не се тревожете. Ще разговарям с професор Снейп. Няма нужда да пишете това съчинение.
— О, не! — каза Хърмаяни, много разочарована. — Аз вече съм го написала!
Часът беше наистина приятен. Професор Лупин беше донесъл в стъклена кутия един хинкипънк, дребно еднокрако създание, направено сякаш от струйки дим, което изглеждаше хилаво и безобидно.
— Примамва пътници към тресавищата — обясни професор Лупин, докато те си водеха бележки. — Забелязвате ли фенерчето, което виси от ръката му? Подскача напред и свети с него… хората тръгват подир светлинката… и после…
Хинкипънкът издаде отвратителен писклив звук по стъклото.
Щом чуха звънеца, всички си събраха нещата и се запътиха към вратата, Хари също, но…
— Изчакай за момент, Хари — извика го Лупин, — искам да поговорим.