Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
След кратка пауза Джаспериан проговори отново с ясно изразено неодобрение в гласа.
— Очаквахме ви най-малко преди девет дена, вестоносецо. Страхувахме се, че нещо ви се е случило или са ви нападнали. Ако не беше пристигането на Лейди Ксиант и нейните войски, нямаше да знаем даже, че сте стигнали до Маткасен — Джаспериан остави думите му да висят тежко във въздуха, а после каза: — Обяснете!
Лицето на Нарин остана невъзмутимо.
— Стигнах до Маткасен, Господарю, само за два дни. Но Негова светлост Господарят Линдаз отказа да изпрати помощ за Калинден. По негова заповед аз напуснах Маткасен и се отправих към Ануей, за да се опитам да потърся помощ там.
— Отказа… Невъзможно! Договорът от Трасдийнс изисква… — Джаспериан спря, след това с усилие си върна самоконтрола. — Негова светлост не е отказал помощта си, което е видно от изпращането на собствената му съпруга начело на войските му. И не мога да повярвам, че те е пратил до Ануей, когато законът изисква да бъде изпратен вестоносец от Маткасен.
Нарин не каза нищо и не се помръдна, но на Джеръл му се стори, че забеляза леко изчервяване върху бузите й.
— Ако вие сте носили съобщение за Ануей, вестоносецо, как стана така, че вече успяхте да се завърнете в Калинден? — Джаспериан говореше бавно, като не отместваше от Нарин тъмните си, блестящи очи.
— Не стигнах до Ануей, Господарю.
С няколко думи Нарин разказа историята на срещата си с древона, раняването й и връщането в Маткасен с кервана на търговеца Бекнар. Тя показа с ръка към Джеръл, без да отклонява погледа си от мълчащия Джаспериан.
— Този мъж, който се казва Джеръл, ми спаси живота, изпрати вестоносец да отнесе моето съобщение до Ануей и ми осигури място в кервана, тъй като аз едва можех да вървя, да не говорим за бягане.
Джаспериан обърна леко глава, за да огледа Джеръл. Добър управник, си помисли Джеръл, когато срещна погледа на черните очи. Умен, силен. Вероятно точен и великодушен, но не беше гъвкав и бе твърде непреклонен в придържането си към законите.
— Ако вие сте помогнали на вестоносец на Калинден, господине, ние ви благодарим — каза Джаспериан с официален глас. Той върна отново вниманието си върху Нарин. — Но нито едно от тези извинения не ви освобождава от отговорностите ви, вестоносецо. Но за това ще поговорим по-късно. Какви новини носите и какви съобщения?
При думите на Джаспериан възрастен мъж, облечен в едноцветна тъкана туника, риза и гамаши, които смътно напомняха костюма на вестоносец, пристъпи напред. Той изглеждаше по-нисък дори от Нарин. Когато Нарин започна да говори, очите му пробягаха наоколо. По време на доклада й той остана изправен отпред и неподвижен.
— Нося съобщение от пастира Порза, което може да остане за по-късно, и съобщения за Лейди Ксиант. Съобщението от Негова светлост Господаря Линдаз, или по-точно преразказът на думите му, бих предпочела да кажа в присъствие на по-малко хора, ваша светлост, а има и информация, която не мога да съобщя тук — гласът на Нарин се чуваше ясно в цялата зала, въпреки че тя не беше помръднала и не изглеждаше да прави усилие да говори по-високо. — Но имам съобщение, което трябва да бъде чуто от всички.
По същия точен начин, по който бе направила отчет за пътуването си, Нарин разказа за диваците, които бе срещнала, и за разрушаването на имението на тъкача Насинтор. За голямо учудване на Джеръл тя съобщи и за доказателствата за протекло раждане в другото имение, а също съобщи за състоянието на почвата в районите, през които бяха преминали.
Когато свърши, Нарин се изправи на крака. Възрастният човек върху платформата бавно излезе от състоянието си на пълна концентрация и тихо се оттегли назад.
— Не изглежда да сте забелязали много неща по време на пътуването си, вестоносецо — каза Джаспериан.
Джеръл не успя да долови и следа от чувства в гласа на мъжа. Той погледна към Нарин и с голямо учудване забеляза видимо, гневно изчервяване, което се издигаше по шията й.
— Забелязах много неща, но от тях едва ли ще има голяма полза, ако преминат диваците. Какво значение би имало да се знае състоянието на високопланинските пасища, ако няма да има ардове да ги опасат и пастири да се грижат за тях?