Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
И без да каже нито дума повече Гравнар си тръгна. Като потисна вътрешното си желание да последва учителя си, Нарин се върна в главната зала, за да потърси Джеръл.
Въпреки че той беше с ръст по-висок от средния и би трябвало лесно да го забележи, Нарин загуби няколко минути, за да го открие в тълпата. Докато го търсеше, не можеше да се освободи от усещането на погледите върху себе си. Беше ясно, че се бе разпространила мълвата за разказа й за нападението на диваците и за личния й разговор с Джаспериан. Единият от двама стоящи наблизо мъже тъкмо се канеше да се доближи до нея, но тя го отпрати с жест и започна да си пробива път през струпалите се хора. Нямаше настроение да обсъжда с когото и да било информацията, която бе донесла, независимо от това, кой е и каква длъжност заема.
Нарин намери Джеръл облегнат на една колона, близко до най-далечната стена, и очевидно дълбоко замислен. По отпуснатия, почти спящ вид на лицето му тя реши, че той подслушва разговора на тримата търговци до него.
Въпреки праха и мръсотията от трите дена път, той си оставаше величествен. Стоеше на един крак, другият му крак, обут в ботуш, беше кръстосан върху глезена, а с рамото си се беше подпрял на колоната. Ръцете му бяха кръстосани на гърдите, поза, която подчертаваше мощните мускули на ръцете и торса му. Одеялото, което носеше, бе метнато през едното му рамо и през гърба му като торба на бедняк. Не носеше никакво оръжие, освен големия си смъртоносен нож в ножница на пояса си. Не беше се бръснал от деня, в който напуснаха Маткасен, и брадата му беше станала твърда, и тъмна.
И все пак, независимо от мръсотията, независимо от грубите дрехи и бедното оръжие, той изглеждаше много повече мъж, отколкото който и да било от добре облечените, добре въоръжени войници в залата. Нарин не можеше да изхвърли от главата си мисълта, какво би било усещането, ако я целунеше, както е брадясал. Грубо. Грубо и все пак…
Тя разтърси глава. Нито времето, нито мястото бяха подходящи да се отдава на мечти. И то особено на мечти като тази. Каквото и да го бе довело в Калинден, то не беше свързано с нея, и каквото и да се беше случило между тях, то бе останало дълбоко в миналото, в колата на кервана и на хълма след Маткасен.
Нарин се приближи до него. Джеръл погледна нагоре. Когато я видя, очите му се разшириха. От тях започна да струи яркосиня светлина и краищата на устата му се повдигнаха в усмивка. Той се изправи, пристъпи леко напред, ръцете му се вдигнаха и после застина. Усмивката изчезна, светлината в очите му се замъгли. Когато Нарин стигна до него, чертите на лицето му бяха приели внимателна и учтива, но все пак неутрална маска.
— Гравнар предложи да ни нахрани — каза тя, като внимаваше гласът й да е толкова безразличен, колкото изглеждаше лицето му. — Помислих си, че това би било по-лесно, отколкото да се опитваш веднага да намериш странноприемница. След това…
Гласът й заглъхна. След това той ще си отиде. Ако останеше в Калинден, винаги щеше да има шанс да се срещнат на улицата. Тя се надяваше това да не се случи. Раните, и особено тези на сърцето, заздравяваха по-добре, ако бъдеха оставени сами да зараснат.
Нарин изведе Джеръл от приемната и тръгнаха към крилото, където живееха съветниците на Негова светлост, лекарите и старшите вестоносци. Като Главен вестоносец, а сега и учител на обучаващите се вестоносци, Гравнар имаше правото да ползва по-обширни и по-добре обзаведени помещения в сравнение с останалите, които живееха в двореца.
— Там са съдовете с вода, сапунът и кърпите — каза Гравнар при влизането им, като посочи към предметите, подредени в отдалечения край на стаята. — Когато свършите, елате да се нахраните. Стар съм, но още не съм забравил глада, който присвива стомаха след няколко дена, прекарани в път.
Въпреки че се радваше на възможността да измие част от мръсотията, полепнала по него, Джеръл установи, че му е доста трудно да се концентрира върху тази задача, когато Нарин стои само на няколко крачки зад гърба му. Само за момент, когато тя се беше приближила към него в приемната, той си беше помислил, че е забелязал мекота в изражението й, която не беше се появявала от онази нощ в кервана. Но явно бе сгрешил. Толкова по-добре.
Като свърши с миенето и изсуши ръцете си, Джеръл вдигна очи и видя, че Нарин го наблюдава. Тя не изглеждаше нито заинтересована от него, нито нетърпелива от мудността му. Просто стоеше и търпеливо го чакаше да свърши, като че ли просто наблюдаваше приготовления за нещо, което предстоеше да започне. Тя също изми лицето и врата си и остави за по-късно мръсотията от дрехите си. Не бе успяла да попие всичката вода с кърпата и влагата все още проблясваше в основата на шията й, където бе оставила незакопчана яката на ризата си.