Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Тъй като мълчанието се проточи, Нарин с болка почувства, че се е провалила. Какво още би могла да направи? Гневът се надигаше у нея, докато гледаше безизразното лице на Джаспериан. Тя беше вестоносец, при това добър. Тя беше обучавана да наблюдава и не беше глупава. Защо те не можеха, поне този път, да оставят настрана традиционните си възгледи за това, какво трябва да представлява вестоносецът, и да я изслушат?
Най-накрая Джаспериан проговори, но думите учудиха Нарин.
— Този мъж, който те придружава, този Джеръл — Джаспериан се затрудни с непознатото име. — Какъв ти е той?
— Ваша светлост?
— Наблюдавам те, откакто започна обучението ти, Шести вестоносец — каза Джаспериан студено, — така както наблюдавам всички кандидати за вестоносци. Зная силните ти места — той замълча, очите му я гледаха съсредоточено — и слабите ти места.
Въпреки че се опитваше да остане спокойна, с безизразно изражение, както се полага на вестоносец, Нарин почувства, че червенина от ярост започва да пълзи нагоре по врата й и оцвети страните й точно както бе станало в приемната зала.
— Имаш склонност да оставяш емоциите да ти оказват прекалено голямо влияние. Така, както и сега, когато не можеш да потиснеш гнева си, че не реагирам на информацията ти, както си очаквала.
Червенината заля Нарин още по-високо.
— Калинден е в опасно положение. Няма нужда да ти го казвам. Нуждата от информация, на която да мога да разчитам, е по-голяма от всеки друг път. Не бих искал да се лиша от услугите на един от най-обещаващите ми вестоносци.
Надеждата започна да се промъква в Нарин, но само след миг бе разрушена от последвалите сурови думи.
— Не зная какво те кара да мислиш, че ще повярвам на такива глупости за друг владетел и неговата Лейди. Недопустимо е, който и да било, да реши да се договаря с диваците, особено някой от техния ранг. Не зная какво би могло да те накара да се отнесеш с пренебрежение към отговорностите си на вестоносец, така че да закъснееш толкова много със завръщането в града. Нито знам кой е този Джеръл и какъв ти е.
Той замълча, като че ли да й даде възможност да отговори. Когато Нарин не каза нищо, той продължи:
— Не знам и не ме интересува. Интересува ме само хората, които служат на мен и на Калинден, да изпълняват задълженията си, както се изисква. Ако установя, че повече не мога да разчитам на теб като на верен и изпълнителен вестоносец, няма да се поколебая да те освободя от задълженията ти. Изразих ли се достатъчно ясно?
Докато Джаспериан говореше, гневът на Нарин нарасна дотолкова, че тя едва ли можеше да промълви нещо в знак на протест. Тя успя бързо да кимне с глава, но като гледаше в тези студени тъмни очи, които я изучаваха с такова твърдо безразличие, Нарин разбра, че той не е повярвал на нищо от това, което бе казала.
— Можеш да си вървиш — с тези думи Джаспериан пренесе вниманието си върху книгите, натрупани на масата пред него, и даже не се обърна да отвърне на поклона й.
Гравнар последва Нарин, но не се опита да я заговори, докато не се отдалечиха достатъчно, за да не ги чуват стражите в коридора.
— Не се справи добре с това — каза най-сетне. Той не погледна към Нарин, а гласът му звучеше равно, безчувствен глас на добре обучен вестоносец.
— Той не ми повярва.
Веждите на Гравнар леко се повдигнаха, израз, който, доколкото помнеше Нарин, бе най-откритият израз на чувства.
— Нима очакваше да го направи?
— Казах истината! Разказах каквото чух, точно и без промени! Донесох информация, от която той се нуждае, която той трябва да чуе! — Нарин не правеше никакви усилия да сдържи гнева и възмущението си.
— Дори на мен, който познавам и уважавам вестоносеца Торк, ми е доста трудно да ти повярвам — Гравнар погледна към хората, които пресичаха залата, — но няма да говорим за това тук. Несъмнено ти си изморена и гладна. Имам в стаята си храна и вино. Ще поговорим, докато се храниш, после ще можеш да си починеш.
Нарин поклати глава.
— Нося съобщение за пастира Порза, други за Лейди Ксиант от съветниците й. А също така помолих Джеръл да ме чака. Не мога просто така да го изоставя.
Лицето на стария вестоносец не изразяваше нищо, но зад безизразния му поглед Нарин усети скрит въпрос.
— Тогава го намери и го вземи със себе си. А що се отнася до твоите съобщения, Порза може да почака. А що се отнася до Лейди Ксиант, случайно ми е известно, че тя скоро ще се срещне с Негова светлост Господаря Джаспериан, за да обсъдят стратегията, така че едва ли ще може да те приеме в близките няколко часа. Имаш време да се нахраниш. Ще те чакам.