Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Неколцина слушатели реагираха на неподчинението, прозвучало в гласа на Нарин, с учудени възклицания. Единствената реакция на Джаспериан бе слаба, тъжна усмивка.
— Права си, разбира се — каза той. После се изправи. — Ела. Можеш да ми съобщиш останалата част от отчета си насаме.
Следван отблизо от възрастния мъж, който бе излязъл напред по време на отчета на Нарин, Джаспериан пресече платформата и изчезна през малка врата от едната й страна.
Нарин се обърна към Джеръл.
— Изчакай ме — каза тя, после се завъртя и побягна след двамата мъже.
Джеръл изучаваше лицата на хората около себе си. След излизането на Джаспериан те започнаха да се разхождат наоколо, като се събираха на групи, за да поговорят тихо. Без да дава вид, че обръща внимание на заобикалящите го, той се напрегна да чуе всяка дума, всяко късче информация, която би могла да му помогне при търсенето на брат му.
Но даже и когато започна безцелно да се движи из тълпата, Джеръл знаеше, че не стои в тази зала единствено заради надеждата да намери някакъв намек за местоположението на Сантар.
Тя беше казала „изчакай ме“ и той щеше да я чака.
Глава единадесета
Докато Нарин следваше Джаспериан и стария си учител Гравнар към личните стаи на владетеля, тя се опитваше да потисне гнева си и да възстанови спокойното, безлично държане, което се изискваше от вестоносец.
Трябваше по някакъв начин да убеди Джаспериан да не пренебрегва предупрежденията на Торк. А това явно нямаше да бъде лесно, щом Господарят даде ясно да се разбере, че според него тя лъже за отказа на Линдаз да помогне на Калинден.
Гравнар държеше отворена вратата към стаите на Господаря. Докато влизаше, Нарин забеляза суровото изражение върху лицето на стария си учител още преди той да се обърне да затвори вратата зад тях. Тя отново се почувства за момент като ученичка, която се бои от неизбежната лекция, че трябва да остави чувствата си настрана.
Но това трая само момент наистина. Това не бе класната стая и тя не разказваше за състоянието на пасищата на ардовете.
Джаспериан седна на тежко обковано кресло, разположено от едната страна на масивна маса, отрупана с книжа, карти и официални документи. В продължение на няколко секунди той нищо не каза, а тъмните му очи не изразяваха нищо, докато изучаваше изправената пред него Нарин.
— Вестоносецо, сериозно ли е обвинението ти, че Негова светлост Господарят Линдаз е отказал да изпрати войски да ни помогнат и даже е отказал да изпрати вестоносец до Ануей? — каза накрая Джаспериан. — Лошото е, че първата част от твърдението ти се опровергава от факта, че войските му вече са тук.
— Не обвинявам Негова светлост — каза Нарин с достойнство. — Аз просто повтарям. Ако желаете, ще повторя думите на Негова светлост Господаря Линдаз и вие решете сам.
След като Джаспериан кимна, Нарин повтори дума по дума казаното от Линдаз в краткия й разговор с него.
Джаспериан се намръщи, очевидно оценяваше доклада на Нарин и го съпоставяше с присъствието на Лейди Ксиант.
— Каза, че носиш още вести.
Нарин се поколеба, защото се чудеше как най-добре да предаде предупреждението на Торк. Още веднъж почувства съмненията, които я мъчеха през трите дена път от Маткасен. Торк можеше да греши или да я използва за свои цели. Но мъжът се страхуваше и не беше дал информацията с желание. Защо, след толкова години престой в собствените им скалисти земи, диваците бяха нападнали отново? И през цялото време пред нея стоеше споменът за тъкача Насинтор и семейството му…
— Шести вестоносец? — лявата вежда на Джаспериан се беше вдигнала в студено учудване.
— Извинете ме, ваша светлост — като хвърли бърз поглед към Гравнар, Нарин се отпусна в транс за отчитане и предаде на двамата смълчани слушатели предупрежденията на Торк.
Но дори и след като излезе от транса, Нарин разбра, че това не е достатъчно. Това бяха само думи, а думите не можеха да предадат чувствата на самия мъж, който бе нарушил клетвата си на вестоносец, пренебрегнал всичко, което представляваше, и говореше от страх, беше се осмелил да изкаже предположения и изводи, направени на основата на откъслечни сведения.
Чрез окото в мозъка си тя можеше да види жестовете и израза на Торк, да усети напрежението и несигурността в гласа му, да почувства решителността му. Тя едва сега осъзна, че точно тези недоловими неща, тези твърде човешки емоции я бяха убедили, че той говори истината. А нямаше как да предаде и част от това на Джаспериан и на Гравнар. Те бяха чули думите и само думите. За тях не съществуваше нищо друго и те не биха могли да повярват.