Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Погледна отново екрана и се намръщи. Натрапникът и подскачащата топчица го тревожеха. Не беше вероятно, но имаше възможност хакерът да е пробил паролата и да е влязъл във файла. Мисълта за това ядоса Гавира. Не беше приятно да си представиш хакер, който се мотае толкова близо до подобна информация. Както би казал старият Мачука, подсигури се, за да не съжаляваш. Гавира изтри файла.
После се втренчи в сивозелената Гуаладкивир и улица „Бетис“, която минаваше покрай отсрещния бряг. Слънцето блестеше по водата и отблясъците му обкръжаваха компактния силует на Златната кула. Всичко това можеше да бъде негово един ден. Запали цигара и отвори чекмеджето на бюрото си. За стотен път извади списанието със снимките на жена си пред хотел „Алфонсо XIII“ с бикобореца. Отново се почувства болезнено привлечен, докато прелистваше страниците и разглеждаше фотографиите, които вече бяха запечатани в паметта му. Погледна към снимката на Макарена в бяла, смъкната на раменете блуза, поставена в сребърна рамка на бюрото му. Беше я заснел по времето, когато смяташе, че тя е негова — през цялото време, а не само когато се любеха. После нещата се объркаха, започна историята с църквата, Макарена искаше дете, Макарена се отегчаваше в леглото.
Той неспокойно се размърда в кожения си фотьойл. Шест месеца. Спомни си как съпругата му седеше гола на ръба на ваната. Той взимаше душ, без да знае, че никога вече няма да се любят. Тя го погледна както никога преди, сякаш беше непознат. После внезапно излезе и когато Гавира отиде в спалнята по халат, беше облечена и си приготвяше куфара. Не каза нито една укорителна дума. Просто го погледна мрачно и стигна до вратата, преди той да каже или направи нещо. Днес се навършваха шест месеца от онзи ден. И оттогава отказваше да го види.
Той отмести встрани смачканото списание и яростно угаси цигарата си. Ако можеше да смачка така стария свещеник и онази монахиня, която приличаше на лесбийка; пък всички онези попове в изповедалните и катакомбите, да смачка тъмното, ненужно минало и всичко, което усложняваше живота му. Ако можеше да унищожи бедната, проядена от молци Севиля; градът, който с удоволствие му напомняше, че не е нищо друго, освен парвеню в мига, когато дъщерята на херцогиня Ел Нуево Естремо му обърна гръб. Скърцайки със зъби, той повали снимката на съпругата си с опакото на дланта си. В името на бога, дявола или който беше виновен, той щеше да ги накара скъпо да платят за унижението му. Първо му бяха отнели съпругата, а сега се опитваха да му вземат църквата и бъдещето.
— Ще ви унищожа! — Той изплю яростно думите. — Всички до един!
Изключи компютъра и загледа как светлият правоъгълник на екрана трепна и изчезна. Панчо Гавира нямаше да се покае заради няколко свещеници по-малко в обращение, получили урок като счупено бедро или нещо подобно. Той вдигна решително телефона.
— Перехил — каза в слушалката, — надеждни ли са твоите хора?
— Стабилни като канари — отвърна помощникът му.
Гавира погледна към рамката на снимката, която лежеше на бюрото. Сега изражението на лицето му беше свирепо — по тази причина си беше спечелил прякора Акулата в андалуските банкови кръгове. Беше време да се действа. Проклетите свещеници щяха да получат добър урок.
— Подпалете църквата — нареди той. — Направи каквото сметнеш за необходимо, за да уредим този въпрос веднъж завинаги.
VI
Вратовръзката на Лоренцо Кварт
Ти въплъщаваш всички жени на света.