Невестата от Шербрук
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невестата от Шербрук». Краткое содержание книги:
София си играе с всеки мъж, докато не среща Райдър. Наистина ли тя е страхотната съблазнителка на острова? Една ужасяваща тайна чака…
Александра отстъпи назад. Не искаше да чува нищо повече за интимност или за машинации от страна на прислугата на Дъглас. Не беше сигурна дали Тони няма да я спре да не си тръгне. Или Холис, или госпожа Пийчъм. Тя захапа долната си устна, като се опитваше да измисли какво да прави.
След това и хрумна, че никой от тях не би посмял да я докосне. Те биха могли да проповядват шумно и да беснеят, но дори и Тони, този чудовищен мошеник, хранещ неограничена лоялност към братовчед си въпреки последното бракониерстване в сватбените дела на Дъглас, нямаше да посмее да я затвори в стаята й, а точно това се искаше, защото тя нямаше да остане по собствено желание.
Графиня Нортклиф стоеше тихо в този момент. Можеше да прави каквото поиска. Само Дъглас можеше да я спре, а него го нямаше. Много тихо, защото не беше глупава, изчака, докато Тони потегли с Мелисанда. Чу как Мелисанда казва на госпожа Пийчъм с вълнение в приятния си глас, че Тони я отвежда в Рай, град с голямо историческо значение.
— Да, Мели — й бе казал нежно Тони, целувайки я по слепоочието, — Рай е бил основан през хиляда двеста осемдесет и пета година от Едуард Първи. Той е красив град и аз ще те целуна отново по пътеката между скалите.
В един часа след обяда, петък, лейди Александра, на която много скоро и предстоеше да бъде разтрогната като графиня Нортклиф, въоръжена с един куфар и собствените си трийсет паунда, излезе решително през предния вход на къщата.
Холис остана с увиснала уста в преддверието и всички негови изключително убедителни аргументи се изчерпаха без никакъв ефект върху нейно благородие.
Госпожа Пийчъм мачкаше черната си пола.
Графът се намираше в източната част на имението Шербрук и инспектираше домовете на двама наематели, който бяха пострадали лошо след последната дъждовна буря.
Какво да се прави?
Холис опита отново:
— Моля ви, милейди, трябва да почакате. Още не сте достатъчно добре, за да пътувате. Моля ви, почакайте, докато се завърне графът.
— Ако на секундата не ми докарате карета, Холис, ще тръгна пеша.
Холис бе много изкушен да я пусне да походи. Така тя нямаше да стигне далеч преди графът да успее да я настигне. По дяволите това момче! Холис не беше сигурен, че той ще тръгне да я гони. Направи го първия път, но сега? Защо той не си уреждаше работите? След завръщането си от хижата на О’Мали той се държеше отвратително с всички. Холис не винеше графинята. Той поставяше вината единствено върху графа. Според него заслужаваше да бъде нашибан с камшик.
— Добре, милейди — каза най-после Холис, почти задавяйки се от горчивия вкус на поражението. Той даде разпореждане на едно от момчетата да докара карета от конюшните и също му разпореди да изпрати някое от конярчетата да търси графа. — Нека го намерят бързо, иначе ще му сготвя ушите в овнешкото си рагу.
След десет минути Александра бе настанена в една от каретите на графа, а Джон Коучмън получи нареждане да я откара вкъщи. Единственият и куфар бе разположен на седалката срещу нея. Напускаше само с това, с което бе дошла.
Животът съвсем не беше хубав.
Когато Джон Коучмън неочаквано спря екипажа при извикване от друга карета, Александра си подаде главата през прозорчето, за да види какво се е случило.
Тя се оказа лице срещу лице с по-възрастна жена, която по вид безсъмнено принадлежеше към Шербрукови, жена, която просто се вторачи в нея с увиснала уста, както бе направил и Холис.
Появи се и младо лице на доста хубавичко момиче, което каза щастливо:
— Ей, да не си невестата на Дъглас? Разбира се, колко си прекрасна! Аз съм Синджън, неговата сестра. Това е чудесно! Ти си Мелис… о, не, не, ти си другата сестра! Добре дошла в семейство Шербрук.
Александра погледна нагоре към небето. Тъкмо беше помислила, че късметът й набира скорост, и сега той се въргаляше в прахта, където и нейният нос скоро щеше да бъде натрит.
Другата жена, без съмнение свекървата, която в най-скоро време щеше да бъде анулирана като такава, подсмръкна прекалено шумно и отбеляза:
— Не разбирам защо си още тука. Не трябва да ходиш да посещаваш наематели, защото това не е твое задължение. Ти в сравнение със сестра си не представляваш нищо, поне от това, което съм слушала. Ти не си нищо особено. Синът ми никога не би трябвало да се спре на теб.
Александра почувства удара, но остана спокойна:
— Сигурно сте права. Вашият син не ме иска. Не отивам да посетя наемателите. Напускам. Не, не го казвайте. Щастлива съм да ви доставя удоволствие с моето заминаване.
Тъкмо щеше да каже на Джон Коучмън да потегля, когато вратата на другата карета се отвори и младото момиче скочи на земята.