Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
— Мисля, че ти си достатъчно умен, за да направиш нещо. Също така мисля, че ти се чувстваш благодарен за възвръщането на твоето зрение не на този, на когото трябва. Ти трябва да запалиш свещ в църквата.
— Вече съм го сторил.
— Не се чувствай задължен да се ожениш за мен. Ти правиш всичко онова, което един благороден рицар трябва да прави, но пак ти казвам, че те освобождавам от това задължение.
— Изглежда, че ще бъдеш повече от доволна, ако успееш да се отървеш от мен. Както обичаше да казва жена ми, „любовта може да научи дори едно магаре да танцува“. — каза той нежно. — Това ли имаш предвид?
Ръцете й леко трепнаха и той съжали, че беше споменал жена си. Тя се изненада от вълнението, което почувства при споменаването на жена му, и това я накара да не обърне внимание на изключителната нежност, с която той каза това.
— Не зная дали бих се изразила така грубо. Не че твоята жена е била груба — поправи се тя.
— Ан беше абсолютно груба — намеси се лорд Питър. — Моите снахи, при всичките различия между тях, имат едно общо нещо.
Стресната, Сора попита:
— Колко снахи сте имали?
— Само две — отговори бързо лорд Питър. — Ан и вие.
— Аз не съм…
Лорд Питър продължи, без да обръща внимание на нейното възражение:
— И двете, изглежда, притежавате непоправима склонност да спорите, подбуждани от най-идиотски причини. Излишък от интелигентност и нито капка здрав разум и в двете.
— Сора — каза Уилям тържествено и високо, за да чуят всички рицари. — Аз те обичам.
С махане на ръка тя отхвърли тази негова декларация.
— Аз, разбира се, не смятам, че това е любов, и съм сигурна, че при малко разстояние помежду ни и малко време това твое увлечение ще се охлади.
— Да не би да искаш да ми дадеш съвет как трябва да постъпя?
Твърдостта в гласа му издаваше предупреждението на мъж, който отказваше да се вслуша в разумен съвет. Както му бе казала по-рано през деня, тя вършеше всичко, което една жена с нейното положение трябваше да може да върши.
— Никога не бих си позволила такава дързост, лорд Уилям. Моето скромно мнение е, че не трябва да се стремя да застана начело на твоето домакинство.
— Да застанеш начело на моето…
— Твоя жена. Въпреки това вярвам, че ще оправдая живота си тук по подходящ начин, поне докато дойде време отново да се ожениш.
Шумът от бърборенето в залата притихна, вниманието на присъстващите бе привлечено към подиума.
— По какъв начин?
Вече не можеше да има никакво съмнение, това се подразбираше от раздразнението в гласа му, но Сора вярваше в способността си да успокои разярения си господар.
— Аз мога да се грижа за твоето домакинство, за твоя син, а ако вечерите ти се струват много дълги, бих могла…
— Искаш да бъдеш моя държанка?
Сора не можеше да види лицето му, но останалите в голямата зала можеха. Пейките бяха избутани назад, възрастните мъже стиснаха в ръка ножовете за хранене и бавно се оттеглиха в дъното на залата.
Никой не напусна салона. Никой не можеше да устои на изкушението да присъства на драмата, която зачервяващите се бузи и стиснатите юмруци на Уилям подсказваха. Те наблюдаваха с нескрит интерес очертаващия се сблъсък между техния господар, когото боготворяха, и жената, за която искаше да се ожени.
— Не бих си послужила с тази дума — започна Сора, засегната от думата, но все още опитваща се да успокои Уилям.
— Това е думата, която всеки друг би използвал — прекъсна я грубо той.
За първи път тя откри в гласа му истински гняв. Закъсняла предпазливост я накара да предложи:
— Милорд, може би трябва да отложим спора за утре.
— Една любовница обикновено има по-голям опит и повече талант от теб.
Оскърблението беше забравено под силата на унижението.
— Тази сутрин ти смяташе, че съм достатъчно талантлива.
— Нежността, разбира се, няма място в уреждането на отношенията между един лорд и неговата любовница. Когато един лорд иска да бъде обслужен, любовницата му го съблича и го обслужва.
Сора почувства, че той се надига и силата на неговия гняв изпълваше всяка дума с жар. За първи път, откакто познаваше Уилям, тя се изплаши от него. Не беше същият страх, който бе вселил в нея пастрокът й; беше страх, от който дланите й овлажняха и дъхът й секна, който я накара да отмести пейката назад, от който изпита желание да избяга. Тя седеше отпусната, хванала се за масата, изпълнена с надежда, че погрешно е разбрала тона на гласа му, но следващото избухване я лиши от всичките й надежди и подсили нейните тревоги.
— Когато един мъж… един мъж, който е по-голям и по-силен, и очевидно по-умен от своята малка, слаба, адски тъпа жена… поиска внимание към тялото си, най-добре е жената да сведе глава и покорно да каже: „Да, милорд“.