Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
— Но ние сме негови поданици и от векове сме длъжни да спазваме повелите му.
— Които ни водят към разрушение? Мисля, че има нещо нередно в една система на управление, в която едно бедно дете може да бъде налагано с камшик, за да работи от зори до здрач, в която едно бедно момиче може да бъде отвлечено и продадено в бардак — и двете без никаква надежда за спасение. Ако това обаче се случи с богато дете, всички закони на страната ще застанат на негова страна и извършителите ще бъдат хванати и оковани във вериги. Това ли е твоята представа за справедливост?
Тя си играеше с маншета на ръкава си. Прехапа устни, после поклати глава.
— Признавам, че и аз често мисля по този начин. Но какво трябва да направим, за да променим нещата?
Дрейк стана.
— В това, мило момиче, е разликата между нас двамата. Ти мислиш, аз действам.
Тя трепна. Дрейк въздъхна и сниши глас:
— Прости ми. Ако и аз бях водил живот като твоя, може би щях да мисля по същия начин. Но аз знам колко е безмилостен светът към онези, които нямат пари или власт. Сега, когато имам и двете, ще ги използвам така, както ми диктува съвестта, за да подобря съдбата на онези, които не са имали моя късмет. Ако това означава да танцувам по въжето, ще го направя.
— Така да бъде. — Тя се изправи. — Моите убеждения може и да не са толкова силни, колкото твоите, но едно нещо разбирам по-добре от теб — гневът предизвиква гняв, омразата — още омраза. Подобна опозиция само ще засили упоритостта на краля. Само волята на целия английски народ, богати и бедни, може да бъде достатъчно силна, за да промени несправедливостите, за които говориш, както и много други. А „Писмата на Джуниъс“ само отблъскват онези, които биха могли да застанат начело. А сега, моля да ме извиниш, но искам да остана сама.
Тя тръгна с достойна крачка нагоре по стълбите. Както винаги, той остана да я наблюдава как си отива, чувствайки се като глупак. Когато тя дръпна завесите горе, той за малко не избухна. Проклета да е, не може да го отблъсква така! Тръгна след нея, спря се и се обърна обратно. Трябваше да се махне оттук, преди да е направил нещо, за което ще съжалява.
Беше прекалено ядосан, за да чуе тихото шумолене, когато завесите се дръпнаха леко, или да види очите, които го наблюдаваха иззад тежкото кадифе. Дрейк натисна едновременно три релефни изображения върху стената и вратата към тайното стълбище се отвори. Той я затвори силно след себе си.
Калиста стискаше здраво възглавницата, събирайки сили да стане. През изминалия половин час беше тихо, може би вече беше безопасно да си тръгне.
Сълзите отново бликнаха в очите й, но тя направи усилие да стане. Погледна към раклата с дрехи, които й беше дал, но знаеше, че не може да ги вземе със себе си. Щяха да бъдат откраднати, както и това време, което прекара с него. Не искаше нищо да й напомня за него. Дрейк я прегръща, Дрейк я целува, гали я, моли я да се омъжи за него. В един друг свят биха били толкова щастливи заедно. Но тя можеше да направи само това, което трябваше, в света, в който живееше.
— Ревла такава, най-добре бягай, докато можеш.
Звукът на собствения й глас — толкова тих и заглъхнал от сподавените сълзи — я отврати толкова, че тя стана. Изтри сълзите си, наля си чаша вода и я изпи.
Слезе по стълбите. Изведнъж чу някакъв звук. Челюстта й увисна.
Карета Тук? Погледна към склада. Беше толкова свикнала с тъмнината, която непрекъснато цареше там, че не си бе и помисляла, че сигурно има задна врата.
Отвори се огромна дупка, през която влезе каруца, теглена от два коня. Самият Дрейк я караше. Той и Клайд слязоха и затвориха голямата врата. Двамата мъже махнаха пода на каруцата и наредиха дъските на стената. Дрейк отвори тайната врата към стаята с печатарската преса и започнаха да пъхат купищата листове в освободеното място в пода на каруцата.
Калиста видя веригата, която отваряше вратата. Каква глупачка е била досега да не я забележи. Не че би могла да я премести сама, но Дрейк я наблюдаваше непрекъснато. Знаеше, че на него почти му се иска тя да се опита да се втурне натам. Вместо това тя тръгна към тях и погледна в каруцата. Скривалището й се стори интересно и тя се отдръпна, за да разгледа страничните дъски.