Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Наистина, изглеждаха прекалено тесни, за да могат да скрият нещо. Спря и погледна отдолу. И чак тогава забеляза, че истинският под на каруцата е на една стъпка под страничните дъски, направен така, че да не събужда никакво подозрение.
Тя се изправи.
— Значи мога да прибавя и контрабанда към останалите ти грехове.
Той пусна един тежък пакет хартия вътре така, сякаш беше по-лек от перце.
— Така е, а явно списъкът нараства всеки път, щом се озова близо до теб.
Тя се дръпна назад.
— Не обвинявай мен за своите прегрешения.
Той се намръщи.
— Съгласен съм, похожденията ми съвсем намаляха, откак те срещнах. Всъщност не съм имал никакви.
Тя го изгледа тъпо, а той се обърна, проклинайки тихо. Калиста се зачуди защо Клайд се извърна, почервенял като домат.
Тя каза:
— Е, нека тогава те освободя от дразнещото ми присъствие. — Но намери място, където да седне, достатъчно близо, за да наблюдава какво става.
Те подредиха останалите пакети в тайното скривалище на дъното и когато сложиха и дъските отгоре, Клайд се качи на каруцата.
— Нали си спомняш паролата? — попита Дрейк.
Клайд кимна.
— Ще се погрижа да са още… заети. — Дрейк отвори вратата и мускулите на ръцете му се издуха, когато вдигна тежката верига. Той изчезна отвън, но съвсем скоро се върна. — Чисто е. Не забравяй да платиш на момичетата. На всяко по две гвинеи.
Клайд обърна каруцата и изплющя с камшика.
Калиста присви очи. Без съмнение, бяха наели проститутки, за да отвлекат вниманието на хората, които очевидно наблюдаваха склада. Колко типично.
Веригата отново издрънча и вътре стана още по-тъмно отпреди. Калиста тъжно гледаше как си отива и последният лъч светлина. Когато Дрейк отиде до умивалника, за да си измие ръцете, тя се нахвърли върху него:
— Ти наистина си един негодник. Винаги ли наемаш леки жени да ти вършат мръсната работа? — Тя запали лампата до себе си.
Той спря за миг да се мие, после продължи ожесточено да търка ръцете си със сапуна.
— Правя това, което е необходимо. Предполагам, че си спомняш. И освен това, те бяха доволни да получат десет пъти повече пари от обикновеното. Би трябвало да знаеш, че не покварявам невинни. — Погледна през рамо. Лампата хвърли странни сенки върху маската. — Продължавай да ме предизвикваш и може би ще добавя и този грях към останалите.
Калиста настръхна.
— Празните ти заплахи не могат да ме уплашат. Ако щеше да го направиш, досега да е сторено.
Напрегната тишина. И изведнъж той се хвърли към нея. Сянката му беше гигантска, широките му рамене бяха като драконови криле, които можеха да я защитят или да я завладеят — по негова воля.
— Не ме дразни. Не мога да спя, не мога да ям, почти не мога да мисля, толкова те желая. Ако се съмняваш в това… — Той хвана ръката й и я сложи върху издутината между краката си. Тя се опита да се отскубне, но той я държа така, докато и нейното дишане се учести. — След толкова време без освобождаване мъжът започва да изпитва болка. А ти си такова изкушение, че, Бог ми е свидетел, никоя друга жена няма да ми свърши работа.
Калиста затвори очи, но усещането за него — толкова голям и напрегнат — беше изкушение, което едва ли друга жена бе изпитвала. Опита се да се отскубне, но той я държеше здраво. Дъхът му, станал горещ от същото желание, пареше шията й. Всеки момент ръката й щеше да я предаде и щеше да го погали.
Точно в мига, в който щеше да изкрещи, той я пусна. Дишайки накъсано, той се отдръпна в сенките като ранен звяр. Калиста знаеше, че я наблюдава, затова положи усилие да се успокои.
Когато успя да намери гласа си, тя каза:
— Пусни ме тогава, след като ти причинявам толкова неудобство.
От тъмнината се дочу дрезгав смях.
— Твърде късно е за това. Нямам никакво намерение да прекарам остатъка от дните си в затвора. Ти ме притисна в ъгъла, красавице. Няма да се омъжиш за мен, няма и да спиш с мен. Макар че този ужас, който уж изпитваш от мен, определено е фалшив. Копнееш да ме докоснеш толкова, колкото и аз теб. Затова ще те държа тук, докато промениш мнението си. Омъжи се за мен и ще бъдеш свободна… доколкото ще бъдеш при мен.
— Никога няма да се освободя от теб — прошепна Калиста толкова тихо, че той не я чу.
— Какво каза?
Тя се изправи.
— Нищо съществено. Ако ме извиниш, заболя ме главата.
Тя го заобиколи отдалеко, но усети, че той възнамерява да я хване. Една стъпка, две… почти стигна до стълбите. Тогава чу изскърцването на стола и приглушеното му проклятие. После стъпките му се насочиха към бюфета и се чу дрънчене на стъкло.
Проклет да си, отиди да пиеш в някоя кръчма, за да мога да избягам, както трябваше да направя още отдавна.