Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
Кристофър усети, че гневът му се засилва.
— Какво си мислеше, че правиш тази вечер?
— Държах се приятелски.
— Държа се като кръчмарско момиче! Омъжените жени не флиртуват с мъже, които не са техни съпрузи. Те не пърхат с мигли и не се хилят на тъпите шеги на натрапниците й, дявол да го вземе, не се държат така, сякаш биха тръгнали с всеки, който ги повика с пръст.
— Хъм, хъм… А пък казваше, че аз съм говорела вулгарно…
— Стига глупости, Маги!
— Аз просто се държах приятелски. Това, че Теодор Харли е подлец, не означава, че синът му също е такъв.
— Въпросът не е в това! Ти се държа като курва!
Очите на Маги светнаха като слънчев лъч върху острие на нож.
— Ти единствен на този свят знаеш, че никога не съм била курва.
— Тогава защо се държиш като такава?
— Мисля, че кръвта ти не е достатъчно гореща, за да знаеш как се държи една курва! Държах се приятелски. Хората от Запада имат навик да се държат приятелски едни с други. Ние сме топли, жизнени и ценим добрата компания — за разлика от някои студени чужденци, чиито имена бих могла да назова!
— Какво искаш да кажеш с това?
Тя се измъкна от леглото и се изпъчи пред него.
— Искам да кажа, че ако за съпругите се предполага, че трябва да се държат по определен начин, сигурно има и някои основни правила, които се отнасят до мъжете.
За беда на Кристофър, тя бе застанала точно пред лампата. Светлината преминаваше през тънката нощница и очертаваше с меко сияние извивките на тялото й.
— Например — продължи тя — добрият съпруг не се отнася към съпругата си така, сякаш тя има шарка. Освен това не я злепоставя пред половината граждани на Санта Фе, като обявява, че тя не струва за него повече от едно парче земя в Ню Мексико. Добрият съпруг се преструва поне пред хората, че изпитва някакви чувства към съпругата си, дори да няма такива. Чувала съм при това, че повечето мъже нямат нищо против да прегърнат едно момиче, дори то да не е толкова изтънчено, колкото изисканите дами, които те предпочитат.
— Аз се опитвам да се владея и да се държа цивилизовано!
— Глупости! Ти изобщо имаш ли чувства?
— Аз не съм студенокръвен! Цивилизованите мъже не жертват разума заради животинската си похот. Опитвам се да не бъда егоист и да се грижа за твоето бъдеще!
— Не си бил егоист? Бил си загрижен? Така ли мислиш за себе си? Господи! Изобщо не те разбирам! Вие, англичаните, не сте човешки същества.
— Значи мислиш, че във вените ми не тече достатъчно гореща кръв? — попита той заплашително. — Мислиш си, че съм от камък, така ли? Или от лед?
Маги се ококори от изненада.
— Не се прави на толкова учудена, съпруго! Мисля, че ти искаше да се държа като съпруг!
Удивлението на Маги бързо се стопи в усмивка на изкусително предизвикателство; Той се опита да си представи дали една добре възпитана дама би му отправила чрез усмивка такава примитивна покана и установи, че точно сега не желае никакви възпитани дами. Желаеше Маги. Ръцете му я обгърнаха. Тя направо се разтопи в прегръдката му. Свлякоха се заедно на леглото. На мига нейните силни крака се увиха около него.
— О, Кристофър, аз обичам…
Устните му се впиха в нейните, заглушавайки думите й. Студеният разум се натрапи в страстта му и го охлади дотолкова, че да разбере смисъла им. Той не желаеше декларации за любов. Не искаше копринената паяжина, която тя щеше да изплете, ако й позволеше да го направи.
Внимателно и болезнено Кристофър се отдели от нея. Разтърси глава, сякаш току-що се бе събудил от някакъв сън, и слезе от леглото.
— Кристофър? — В гласа на Маги имаше открита болка. Той не искаше да я нарани, но, за бога, не желаеше и да я обича.
— Маги! — Името й прозвуча като дрезгав шепот. — Ти не разбираш…
Тя се сви като наранено цвете.
— Прав си. Не разбирам…
Кристофър се боеше да срещне погледа й.
— Маги — продължи той, — това между нас е сделка, а не брак.
— Ти ме помоли да се омъжа за теб й аз казах да. Причините нямат значение.
Сълзи ли имаше в гласа й? Проклятие! Защо Маги не беше пресметливото, закоравяло кръчмарско момиче, както му се беше сторило отначало? Ако беше така, положението щеше да е много по-лесно и за двамата.
— Заклехме се в църква, че ще бъдем съпрузи — напомни му тя. — Ти не си ме наел, за да играя нечия роля. Не си купил услугите ми срещу някакъв документ. Ти се ожени за мен! Това би трябвало да означава нещо…
— Да, означава, че съм отговорен за твоето благосъстояние. Възнамерявам да изпълнявам тази своя отговорност. Маги, аз не съм лудо влюбен хлапак и ти не си момиче, което мечтае за любов. Бъди практична! Недей да се бориш срещу мен по този начин!