Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
Вратата на стаята му се отвори.
Колко скандално! Кой смееше да използва шперц за неговата стая?
„Убийци! Е, нека ме убият тук, в леглото. Ще ги срещна смело. Няма да треперя от страх в някой ъгъл и да ги моля да не стрелят.“
— Бедното бебе — въздъхна майка му.
— Депресиран е — допълни баща му. — Не му се подигравай.
— Не спирам да мисля за онова, през което премина Ендър, сражавайки се с формиките почти всеки ден седмици наред, напълно изтощен, въпреки това ставаше и отново се сражаваше.
Питър искаше да й изкрещи. Как смееше да сравнява това, през което той току-що бе преминал с легендарното „страдание“ на Ендър. Ендър никога не беше губил битка, беше ли помислила тя за това? А Питър току-що бе загубил войната! Имаше право да спи!
— Готов ли си? Едно, две, три.
Хегемонът усети как целият дюшек се изплъзва от леглото и изведнъж тупна на пода, удряйки главата си в рамката на леглото.
— Ох! — извика той.
Не трябваше ли това да е една благородна последна дума, която да остане записана за поколенията?
Как великият Питър Уигин, хегемон на Земята (и разбира се брат на Ендър Уигин, светия спасител) е посрещнал своя край?
Понесъл бе ужасно нараняване на главата, докато родителите му го изтегляха от едно хотелско легло на сутринта след неговото позорно бягство от собствения му двор, където никой не го бе заплашил по никакъв начин и той нямаше доказателство за каквато и да е заплаха срещу личността му.
И какви бяха последните му думи?
Едно изречение, състоящо се само от една дума, подходящо да бъде издълбано върху надгробния му паметник. Ох.
— Мисля, че не можем да го завлечем под душа, без да докосваме свещената му персона — каза майка му.
— Мисля, че си права — съгласи се баща му.
— А ако го докоснем — продължи Тереза, — съществува реална възможност да бъдем убити на място.
Другите хора имаха състрадателни, нежни, успокояващи и разбиращи майки. Неговата майка беше саркастична старица, която явно го мразеше и винаги го бе мразила.
— Кофа лед — предложи баща му.
— Няма лед.
— Но тя съдържа вода.
Това беше твърде глупаво. Старият трик „хвърли-вода-върху-спящия-младеж“.
— Просто се махнете. До две минути ще стана.
— Не — рече майка му. — Ставаш веднага. Баща ти пълни кофата за лед. Можеш да чуеш как водата тече.
— Добра, добре, напуснете стаята, така че да мога да се съблека и да си взема душ. Нима си търсите повод да ме видите отново гол? Няма начин да забравя как сте ми сменяли пелените — очевидно важен етап от вашия живот.
Беше му отговорено с плискане на вода в лицето. Не цяла кофа, но достатъчно, за да накваси главата и раменете му.
— Извинявай, че нямах време да я напълня — оправда се баща му. — Но ако започнеш да правиш сексуални намеци на съпругата ми, ще използвам цялото подръчно количество вода, за да те накарам да млъкнеш, преди да си изпросиш да разбия детската ти мутра.
Питър се изправи и си свали шортите.
— Това ли влязохте да видите? — понита той.
— Абсолютно — остана невъзмутим баща му.
Питър се промъкна между тях и затръшна вратата на банята след себе си.
Половин час по-късно, след като накара пресата да чака само десет минути повече от уречения час, Питър прекоси платформата в единия край на претъпканата зала за конференции. Всички репортери вдигнаха високо малките си фотоапарати, чиито обективи надзъртаха между пръстите на стиснатите им юмруци. Това беше най-добрата публика, която някога бе имал на пресконференция, макар че, честно казано, в действителност никога не бе провеждал такава в Съединените щати. Може би тук всичките бяха като тази.
— Аз съм също толкова изненадан като вас, че днес се намирам тук — започна Питър с усмивка. — Но трябва да призная, че съм благодарен на източника, осигурил ме с информация, която ми позволи да напусна заедно с моето семейство онова място, което някога беше безопасен рай, но сега се превърна в най-опасното място в света за мен.
Благодарен съм също на правителството на Съединените щати, което не само ме покани да преместя кабинета на хегемона тук, временно разбира се, но също ме снабди с благороден контингент от тайните служби за охрана на района. Не мисля, че той е необходим, но доскоро не мислех, че ще имам нужда от каквато и да е защита в двора на Хегемонията в Рибейрау Прету.