Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
Усмивката му подтикна към смях и публиката отговори. Целта бе повече освобождаване на напрежението, отколкото забавление, но свърши работа. Баща му наблегна на това — карай ги да се смеят от време на време, така всеки се чувства свободно. Така ще си помислят, че ти също си спокоен и самоуверен.
— Според моята информация повечето лоялни служители от кабинета на хегемона не ги грози никаква опасност и когато бъде установена нова постоянна щаб-квартира, всички, които искат да възобновят своята работа, ще са добре дошли. Нелоялните служители, разбира се, вече имат друга служба.
Отново смях — но също и две едва доловими освирквания. Пресата надушваше кръв, а това не помагаше на Питър да изглежда като възрастен. Хумор, да, но не приличай на дете, което остроумничи и чиито родители са го измъкнали насила от леглото тази сутрин.
— Няма да ви дам информация, която да компрометира моя благодетел. Но мога да ви кажа следното: моето внезапно пътуване — този разкол в кабинета на хегемона — е изцяло по моя вина.
Ето. Едно дете не би го казало. Дори възрастни политици не биха си го признали.
— Против възражението моя военен командир и съвета на други аз доведох прословутия Ахил Фландрес в своя двор, по негова собствена молба и с неговото уверение за лоялност към мен. Бях предупреден, че на него не може да се има доверие и аз повярвах на тези предупреждения.
Обаче мислех, че съм достатъчно умен и предпазлив, за да открия рано всяко предателство от негова страна. Това бе погрешно предвиждане от моя страна, но благодарение помощта на други то не стана фатално.
Настоящата дезинформация, идваща от Ахил Фландрес в предишния двор на Хегемонията относно моето предполагаемо присвояване, е, разбира се, фалшива. Аз винаги защитавах публично финансовите документи на Хегемонията. Основните приходи и разходи се декларираха ежегодно в мрежите, а тази сутрин отворих цялата група финансови документи на Хегемонията и моите собствени лични документи в надежден сайт с адрес „финансово разкриване на хегемона“. С изключение на няколко секретни проекти в бюджета, за които всеки военен анализатор може да ви каже колко са недостатъчни за обезпечаването на военните акции на моя кабинет през изминалите няколко години, е дадено обяснение за всеки долар. И, да, ние съхраняваме тези записи в долари, тъй като стойността на хегемонската валута се движи в широки граници, но, в последните години, с една определена тенденция надолу.
Отново смях. Но същевременно всеки записваше като луд и си личеше, че политиката на пълно разкриване действа.
— Освен това, щом се уверите, че нищо не е присвоено от Хегемонията — продължи Питър, — ще установите също, че Хегемонията е работила с крайно ограничени финансови средства. Беше предизвикателство с толкова малко пари да останем опозиция на империалистическите намерения на така наречената „Световната Народна Държава“ — иначе известна като Китайската империя. Ние сме изключително благодарни на нациите, които продължават да поддържат Хегемонията на едно или друго равнище. От уважение към някои от тях, които предпочитат тяхното сътрудничество да остане в тайна, не сме споменали около двайсет имена. Вие имате свободата да размишлявате върху това кои са те, но аз няма да кажа нито да, нито не. Откровено ще ви призная само, че Китай не е сред тях.
Най-големият смях. Двама души дори плеснаха няколко пъти с ръце.
— Аз съм оскърбен, че узурпаторът Ахил Фландрес е поставил под съмнение акредитирането на министъра на колонизацията. Но ако имаше някакви съмнения около плановете на Фландрес, неговият първи акт вече ви подсказва бъдещите му кроежи относно всички нас. Ахил Фландрес няма да се успокои, докато всяко човешко същество не е под негов пълен контрол. Или, разбира се, мъртво.
Питър направи кратка пауза, погледна надолу към трибуната, сякаш имаше бележки там, макар че, разбира се, нямаше.
— За едно нещо не съжалявам, че съм довел Ахил Фландрес в Рибейрау Прету. Така успях да го преценя като човешко същество — макар че го включвам в тази категория само по най-обща дефиниция. Ахил Фландрес постигна тази власт в света не благодарение на своята собствена интелигентност или на своя кураж, а като използва интелигентността и куража на други. Той организира отвличането на децата, които помогнаха на моя брат Ендър Уигин да спаси човечеството от извънземни нашественици. Защо? Защото знаеше, че за него няма никаква надежда да управлява света, ако някое от тях действа срещу му.
Силата на Ахил Фландрес идва от склонността на други да вярват на лъжите му. Но неговите лъжи вече няма да му донасят нови съюзници, както беше в миналото. Той завърза своята малка каруца за Китай и управлява Китай като кочияш. Но аз съм го чувал да се присмива на бедните глупаци в китайското правителство, които му повярваха, и да им се подиграва за техните дребни амбиции. Той с удоволствие ми разказваше колко некадърни са те, за да го оставят да води делата им.