Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Третото октомврийско писмо бе пъхнато под външната врата и беше съвсем различно от предишните. Почеркът бе толкова детски, че несъмнено бе писано с лявата ръка, но Фермина Даса забеляза това чак когато самият текст се разкри като гнусна анонимна бележка. Авторът й твърдеше, че Фермина Даса е направила любовна магия на доктор Хувенал Урбино, и вадеше от това злокобни изводи. Завършваше със заплахата: ако Фермина Даса не се откаже от домогването си да се издигне чрез най-ценения мъж в града, тя ще бъде изложена на публичен скандал.
Почувствува се жертва на несправедливо обвинение, но не изпита желание за мъст, а обратното: искаше й се да открие автора на анонимното писмо, за да разсее заблудата му със съответните обяснения, защото беше сигурна, че никога, по никаква причина не ще откликне на ухажването на доктор Хувенал Урбино. Последваха още две подли писма без подпис, но и трите сякаш бяха писани от различни хора. Или бе жертва на някакъв заговор, или слухът за тайната й любов бе се разпространил по-далеч, отколкото допускаше. Тревожеше я мисълта, че всичко това би могло да е последица от недискретността на Хувенал Урбино. Хрумна й, че може би почтеният му външен вид подвежда, че може би си развързва езика пред пациентите и парадира с въображаеми завоевания, както много други мъже от неговата среда. Помисли си да му пише, като го упрекне за нанесеното й оскърбление, но после се отказа от намерението си, защото може би именно това целеше той. Опита се да научи нещо от приятелките си, с които рисуваше в шивалнята, но те бяха чували само одобрителни коментарии за серенадата на соло пиано. Тя се чувствуваше вбесена, безсилна, унижена. За разлика от началото, когато искаше да се срещне с невидимия враг, за да разсее заблудата му, сега едничкото й желание бе да го накълца на парченца с лозарската ножица. По цели нощи не мигваше, изследвайки подробностите и отделните изрази в анонимните писма с надеждата да открие някаква утешителна следа. Напразно: Фермина Даса по природа бе чужда на вътрешния свят на рода Урбино де ла Кале и можеше да се брани от достойните им постъпки, но не и от недостойните.
Това убеждение стана още по-горчиво след ужаса й от черната кукла, която й бе изпратена по ония дни без никакво писмо, но й се струваше, че не е трудно да отгатне произхода й: само доктор Хувенал Урбино можеше да я е изпратил. Бе купена в Мартиника, според етикета, който носеше, и бе облечена в изящна рокля, със златни къдрици и затваряше очи, като я слагаха да легне. На Фермина Даса й беше толкова забавна, че надви задръжките си и денем я слагаше на възглавницата. Свикна да заспива с нея. Скоро обаче след един неспокоен сън тя откри, че куклата расте: прелестните й дрехи, с които я бе получила, вече разкриваха бедрата й, а обувките се разпраха от напъна на стъпалата. Фермина Даса бе чувала за разни африкански магии за уроки, но никоя не беше така ужасяваща. От друга страна, не можеше да приеме, че човек като Хувенал Урбино е способен на такава низост. И с право: куклата не бе донесена от кочияша, а от някакъв случаен продавач на скариди, за когото никой нищо не знаеше. Търсейки да разкрие загадката, Фермина Даса заподозря и Флорентино Ариса, чиято мрачност я плашеше, но животът се погрижи да й докаже, че греши. Така и не успя да изясни тайната и само при спомена за нея тя винаги потръпваше от ужас дори години след като се бе омъжила, бе родила деца и даже се чувствуваше избраница на съдбата — най-щастливата.
Последният опит на доктор Урбино да намери достъп до нея бе чрез посредничеството на сестра Франка де ла Лус, игуменка в колежа „Въведение Богородично“, която не можеше да откаже на един род, подпомагал тяхната община, откакто се бе установил в Америка. Появи се в девет сутринта, придружена от послушница и двете трябваше да се развличат половин час с птиците в клетките, докато Фермина Даса се изкъпе. Игуменката беше мъжествена германка с металически акцент и властен поглед, неподходящи за детинските й страсти и пориви. За Фермина Даса нямаше по-омразно нещо на света от нея и всичко свързано с нея и само споменът за притворената й милостивост предизвикваше усещането, сякаш скорпиони прояждаха червата й. Още като я съзря от вратата на банята, тя мигновено изпита наново мъките от колежа, непреодолимата сънливост, която я налягаше по време на всекидневната служба, страха от изпитване, угодническото старание на послушниците, изживя отново целия живот, изкривен от призмата на духовна нищета. Сестра Франка де ла Лус обаче я поздрави с въодушевление, което изглеждаше искрено. Учуди се колко е пораснала и узряла, похвали умението, с което поддържа къщата, добрия вкус, с който бе подреден дворът, грейналите като жарава портокалови дръвчета. Нареди на послушницата да я изчака тук, без да се приближава много до гарваните, че ако не внимава, могат да й изкълват очите, и се озърна за уединено място, където да седнат и поговорят насаме с Фермина. Тя я покани в салона.