Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
— Не винаги — призна Фийби. Нави кичур коса около пръста си, все още смръщена. После вдигна рамене. — Трябва да се приготвя за вечеря. Извинете ме.
Брайън я последва в по-осветената част на коридора. Беше облечена в роклята, с която я бе видял за пръв път. Прекалено тясна, опъната над пищната й гръд, с окъсели ръкави, с провиснал подгъв и невероятно грозен цвят. Но когато я погледна по-отблизо, съзря потенциала. Това му даде една идея.
— Мислили ли сте да си навиете косата над ушите? — запита той изведнъж. — Вярвам, че подобна прическа ще бъде красива рамка за лицето ви.
Фийби се извърна и го погледна изумена.
— Винаги нося косата си така. — Докосна хлабавия кок на темето си. — И разбира се, винаги се смъква — добави тя.
— Ако позволите… — Брайън вдигна ръка към главата й и измъкна фуркетите. Раздели косата на две и уви кичурите около ушите й. — Да, прав съм — каза той и кимна. — Би трябвало да опитате.
— Познавате ли модата? — запита Фийби с внезапно пробудил се интерес.
Съдейки по дрехите му, сигурно я познаваше.
— Давах съвети на сестра ви — отговори той. — Посещавал съм двореца близо пет години и вярвам, че бих могъл да мина за арбитър.
Усмихна се извинително, прикривайки пресметливото пламъче в твърдия си поглед.
— При мене положението е плачевно — каза скръбно Фийби. — Правя опити, но най-често не се получава.
— О, но вие имате такъв потенциал — възрази той разгорещено. — Ако ми позволите да ви давам съвети за гардероба… тази рокля, например…
— Много е стара — каза Фийби с леко отбранителен тон. — Не исках да обличам хубавите си рокли в този сняг.
— Така е — съгласи се той с готовност. — Но трябва ли да носите нещо толкова старо? Не може ли шивачката да ви ушие няколко всекидневни рокли? От по-издръжлива материя, не коприна или кадифе, но с по-красива кройка?
Фийби го изгледа тъжно.
— Предполагам, че е възможно. Тази е много малка, нали?
— Така е. — И той отново се усмихна. — Надявам се, че не сте ме сметнали за нахален.
— Не — отвърна Фийби след секунда колебание. — Трябва ми цялата помощ, която мога да получа.
— Ще ви екипирам няколко модела да ги дадете на шивачката, ако позволите. Такива, които изглеждат добре, ушити от вълна и лен.
— Да… да, благодаря ви.
Фийби разтърси освободената си коса, изпитвайки известно смущение. После хукна по коридора, а Брайън остана загледан след нея.
11
— А, ти си била тук, Фийби. Търсех те навсякъде. Предположих, че си в приемната, но Оливия каза, че ще бъдеш тук поради някаква причина.
Фийби стресната вдигна поглед от мястото си на лавицата за бельо в килера. Бе толкова погълната от писането, че човешкият глас, дори гласът на Катон, за миг почти я подразни.
— Понякога обичам да пиша в килера, милорд — обясни тя, облизвайки върха на перото си. — Много е тихо и миризмата на билките като че ли помага на вдъхновението. Само че в момента метриката ми бяга. Не е много класическо да се променя метриката в средата, но ямбичният пентаметър звучи странно… — Тя замълча. — Но защо това би ви интересувало?
— Аз, естествено, не разбирам много от поезия — съгласи се Катон.
В килера беше наситено с аромати и много топло, по челото на Фийби бяха полепнали малки кичурчета коса. Катон изведнъж осъзна колко съблазнителна изглежда. Беше направила нещо различно с косата си, гърдите й изглеждаха като нежни сметанови хълмчета, разголени почти до зърната в тази изумително чувствена синя рокля. Съчетанието от съблазнителна изтънченост и младежка невинност представляваше странен парадокс.
— Предполагам, не се съчетава с войнишките занимания — каза Фийби. Погледът й се плъзна отново към хартията. — Питам се дали хекзаметър или сафически стих няма да свършат работа — произнесе замислено, зачеркна един ред и надраска набързо нещо.
Обхваната от съчинителската магия, тя като че ли нямаше много време за съпруга си. Светлината в кръглите й сини очи, светлината на чистото желание и обещание, която той свикваше да вижда, щом тя вдигнеше поглед към него, подозрително отсъстваше. Катон усети, че това му липсва.
— Навярно ще е грандиозен сюжет — произнесе той нехайно, облегнат на затворената врата. — Живи картини с такъв размах.
— О, не познаваш дори половината — каза Фийби с въздишка. Вдигна очи. — Сега започвам да мисля по костюмите. Можеш ли да си представиш какво главоболие е това?
И поклати тъжно глава.
— Не знам защо не се заех с нещо по-просто. С гърците или римляните… тоги и лаврови венци се набавят по-лесно, отколкото накъдрени яки и кринолини, не мислиш ли?