Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
— Без съмнение — съгласи се той.
— Може би Цезар и Помпей… или пък Тиберий… но той е бил много неприятен човек; и разбира се, ако се пише за Рим, трябва да се намерят отнякъде лъвове, защото не може да се пренебрегнат игрите, нали?
— Предполагам, че не. — Катон я гледаше омаян, докато тя следваше нишката на мисълта си, което бе накарало веждите й да се съберат над смешното й носле.
— И разбира се, ще възникне проблемът с рибките, нали?
— Рибки ли? — Той я изгледа втренчено.
— Да, ние с Оливия четохме за тях точно онзи ден. Тиберий карал малки момченца да плуват в басейните и да се правят на рибки. Трябвало да ближат… — Фийби спря объркана, съзирайки учуденото му изражение. — Е, знаеш какво имам предвид.
— Боже господи! — възкликна Катон. — Двете с Оливия сте чели за извращенията в Римската империя!
— Е, трудно е да ги пропуснеш, когато четеш класиците — обясни Фийби. — Но при гърците ги има много повече. Те явно не са мислели, че е извращение смятали са го за част от нормалния живот. Но се питах… какво всъщност са правели, сър? Не мога да си представя как са…
Млъкна и сви рамене, поглеждайки към него за обяснение.
— Не можеш да си представиш какво? — запита той.
— Какво са правели — каза простичко Фийби и когато той я загледа втренчено, добави: — Как?
Това му дойде много. Катон отметна глава и се разсмя.
— Слез от тая лавица за бельо и ела тук — заповяда той. Фийби се подчини малко нерешително. Той стисна здраво рамото й.
— Ще ти отговоря на въпроса. Не ме прекъсвай и когато свърша, не искам никакви въпроси повече. Само слушай, приеми го и много ще ме зарадваш, ако след това го забравиш. Разбра ли?
Фийби кимна с широко отворени очи. Те се разширяваха още повече, докато слушаше обяснението, изричано с умерен тон.
— О — каза тя, когато той замълча. — Колко неудобно звучи.
Катон мръдна устни.
— Всеки с нравите си — каза той.
Фийби вдигна поглед към него и по гърба й пак пробяга познатата тръпка на удоволствие. Той беше облечен в кожени панталони и жакет, с обикновена риза, на колана му бяха запасани сабя и кама. Денят беше ветровит, косата му беше разбъркана от вятъра и Фийби забеляза, че дори гъстите му тъмни вежди бяха разрошени, сякаш вятърът е развявал и тях. Почувства внезапен импулс да оближе пръста си и да ги приглади. Беше ходил на конски панаир в Байстър, бе станал доста преди зазоряване, така че тя не го бе виждала от предния ден. Прекалено дълго. Всичките му отсъствия бяха прекалено дълги.
— За нещо ли ме търсехте, милорд? — запита тя, понесена от приятния поток на мислите си.
— Да. — Катон си спомни за какво бе дошъл. — Бих искал да ме придружиш в конюшнята.
— В конюшнята! — възкликна Фийби. — Защо трябва да искам да ходя там?
— Защото съм ти купил кон. Една много кротка кобилка. Катон бе доволен от покупката си и го показваше, Фийби обаче изпадна в ужас.
— Не искам кон.
— Ще те науча да яздиш, Фийби.
Тя поклати отрицателно глава и каза с твърд тон:
— Не, благодаря. Наистина, много мило от твоя страна, но не, благодаря, наистина не искам да правя такова нещо.
Катон въздъхна.
— Обещавам ти, че кобилата е толкова добре обучена и кротка, колкото е възможно за един кон. Ще ти хареса да я яздиш.
— Не — каза Фийби. — Не, няма. Знам, че няма.
— О, не ставай глупава. — Катон започна да губи търпение. — Абсурдно е да се страхуваш. Как ще отидеш например някъде, като не умееш да яздиш?
— Пешком — обясни простичко Фийби. — Обичам да вървя.
Катон я загледа разочаровано.
— Никога не са те обучавали както трябва… ако изобщо са те обучавали. Уверявам те, че когато се научиш, ще ти се види толкова лесно, колкото и писането на поезия.
Очите на Фийби блеснаха.
— Писането на поезия не е лесно, милорд — заяви тя. — Не съм някакъв си стихоплетец.
— Извинявай — махна примирително Катон. — Но няма от какво да се страхуваш, Фийби. Няма да позволя да ти се случи нещо. Виж какъв хубав ден — добави той.
— Нямам дрехи за езда — изтъкна Фийби решително, сякаш това щеше да сложи край на спора.
— Шивачката в Уитни сигурно ще може да ти ушие костюм за езда… моден костюм — прибави той с умисъл. — Вярвам, че подобна дреха ще ти стои добре.
— О! — извика Фийби. — Позволявам си да ви кажа, сър, че това е най-хитър и най-безсрамен трик. Само защото знаете, че съм открила модата, не е никак честно да я използвате, за да ме манипулирате.
Катон не можа да не се засмее.
— Добре, костюм за езда срещу уроци по езда. Става ли сделката?