Египетската тайна на Наполеон

Едуар, който разбираше доста добре този необикновен речитатив, произнасян на арабски, изчака да мине достатъчно време, преди да надникне отново. „Чакалът“ и „соколът“ сигурно вече бяха приготвили везната на няколко крачки пред него. Малко след това, докато две жени, гримирали по начин, какъвто никога не бе виждал в Египет, разклащаха систрумите45 си, облак тамян с възкисел мирис ги обви за няколко секунди.

Изведнъж „чакалът“ заговори. Сериозният му глас, който се стори смътно познат на французина, прогърмя в залата:

— Ти, който си минал през неумолимия съд на четиридесетте и двамата съветници на мъртвите и си се обявил за невинен по четиридесет и двата основни гряха на истински вярващия, ще се подложиш ли сега на присъдата на везните?

— Да. Ще се подложа — отговори Омар, чиято черна кожа, парфюмирана със сандалово масло, блестеше като сребро.

— В такъв случай трябва да знаеш, че ако преодолееш изпитанието и сърцето ти тежи по-малко от свещеното перо на богинята Маат, царица на Истината, ще бъдеш допуснат до тайнството на вечния живот. В противен случай твоята ка46 и твоята ба47 ще бъдат изядени от ужасното чудовище с крокодилска глава Амит, което ще погълне твоята същност и ще те осъди на абсолютно изчезване.

— Приемам.

Ка? Ба?

Едуар разтърка насълзените си от тамяна очи, преди да обясни на Жан-Батист това, което се случваше вътре. Беше му трудно да повярва, че страховитият Омар не само е влязъл в гробницата, без да има намерение да я разбие и разграби оскъдните й съкровища, но и че участва в подобен ритуал и се кълне, че не е убивал или съгрешавал. Що се отнася до странните понятия, със затруднение си спомни, че точно с тях древните египтяни описвали представата си за душата.

„Соколът“ се наклони церемониално над едно от блюдата на везната и постави върху него малка алабастрова стъкленица.

— Тук е Иб. Сърцето ти — каза той.

— А тук — Шес маат. Духът на справедливостта — продължи „чакалът“, като сложи тъмна купа върху второто блюдо.

От групата се отдели друго същество — с тяло на човек и глава на птица с дълъг и заострен клюн, и заставайки срещу везната, възкликна:

— Да бъде както искаш. Аз, Тот — Онзи, който създаде сам себе си и който не е роден от никого, Онзи, който отсъжда от небето и е в състояние да преброи звездите и да назове всяка с името й, ще запиша за вечността резултата от този най-строг съд.

— Амин.

Докато систрумите изпълваха помещението със свистящия си звук, напомнящ на Жан-Батист за съскането на кобрата, везната започна да изпълнява предназначението си. Младият инженер, подплашен от ехото на ритуала, се сгуши в задната част на коридора, докато, развълнуван, баронът не отделяше поглед от церемонията.

Везната се залюля. Наклони се първо към едното, после към другото блюдо, докато накрая, в последния момент, запази равновесие между двете. Ако древните заклинания не лъжеха, Омар беше вече Maa kheru — справедлив и оправдан пред Бога. Щом разбра каква е неумолимата присъда на везната, подсъдимият въздъхна с облекчение.