Египетската тайна на Наполеон
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Младенова Тофтисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Египетската тайна на Наполеон». Краткое содержание книги:
Според небесните знаци, както и според тайното евангелие на Марко, дошло е Времето, когато тайната формула на безсмъртието, завещана от Изида, ще се появи на бял свят. Наполеон ли е избраникът на съдбата, предопределен да научи хилядолетната тайна? Дори да е така, той не е единственият, стремящ се към вечен живот. Към него се домогват и последователите на древните секти на Хор и Сет, на Светлината и Мрака. Ще успее ли Наполеон, с помощта на екзотичната красавица Надия, да достигне заветната цел? Кой ще получи тайната на безсмъртието?
— Изпълнихме всичко, което разпорежда Reu Un Pert Em Hru48 — каза Тот. — Последвахме със старание напътствията на древните заклинания. Сега, Омар, ако Маат е справедлива, би трябвало да ти предаде същата тайна, която е разкрила на господаря на тази гробница, великия Аменхотеп III.
— Формулата на живота.
Едуар се сепна. Думите на „чакала“ му напомниха за някого… Но изчака.
— О, Озирис! — възкликна мъжът, докато попипваше основата на вълчата си глава. — Сега, когато приключихме обреда, заведи ни до човека, който трябва да получи тайната ти.
И като каза това, отстрани маската си. Постави я внимателно на пода и притисна Омар Абиф в крепка прегръдка.
— Мохамед! — възкликна зарадвано крадецът. — Благодаря ти, че ми показа пътя.
Смаян, баронът откри, че под главата на чакала се крие водачът му от Луксор и което бе още по-лошо, че същият работеше рамо до рамо с Омар бен Абиф.
— Няма защо да ми благодариш — каза Мохамед. — Свещената ми мисия е да те заведа до успеха и заедно с това — до истинските вярващи в Слънцето, които пазят тайната.
Омар хвана Мохамед под ръка и повдигайки високо необикновените си черни вежди, каза:
— След бягството на Надия помислих, че сме загубили посредницата, с чиято помощ щяхме да се сдобием с формулата.
— Не. Все още ни остава Бонапарт. Ако той е имамът, когото очакваме, и ако онова, което известяват шиитските пророци, е истина, само след като го намериш и подложиш на същия ритуал, ще разполагаме с това, което търсим.
— Така да е, Мохамед бен Рашид. Водачът прикова поглед върху крадеца.
— Не ме наричай така — отговори той с очевидно раздразнение. — Мина много време, откакто напуснах клана, след като открих, че никой от семейството ми няма да ме заведе до светлината. Че култът, който проповядваха, се основава на остаряла звездна религия, неспособна да поддържа и пази тайната на живота, която са притежавали някога.
— А дали Бонапарт ще пази тайната, след като я получи?
— Такава е съдбата му.
Едуар и Жан-Батист напуснаха гробницата колкото се може по-бързо, опипвайки пода и стените, та да намерят пътя си обратно. Не бяха на себе си. Бяха чули достатъчно, за да разберат, макар и ненапълно, онова, което се случваше пред очите им. Някой в южната част на страната подготвяше засада на върховния генерал на експедицията. Някой — това им беше добре известно, — който бе способен на всичко в името на абсурдно египетско суеверие.
Трябваше да направят нещо. Може би да изпратят съобщение до Бонапарт. И то веднага.
21.
Наполеон не успяваше да разбере много добре това, което се случваше. Той, младият офицер с безупречно досие, се бе оставил да го заведат до Назарет, за да присъства на среща с някакви номади от пустинята, които изглеждаха като излезли от приказките от „Хиляда и една нощ“. И което беше още по-лошо, охотно бе приел техния „лек за паметта“ — субстанция с непредвидими последици, която като нищо можеше да сложи край на живота му.
Но това не се случи. Необикновеното и просветляващо действие на лекарството му беше върнало спомените от първите години офицерска служба в Париж.
Малко по малко корсиканецът започваше да разбира какво прави тук, толкова далече от родината си, потопен в един свят на вярвания, така различни от неговите. Докато си спомняше отново и с неочаквана яснота толкова много личности и обстоятелства, постепенно разбираше, че зад всичко това се крие някаква мисия, някаква неизбежна орис.
Астрологът, написаната нейде съдба, тайнственият безсмъртен граф, съществуването на потулената пирамида в Ница, подобна на тази, която в момента го беше приютила в утробата си… Трябваше ли да приеме, че всички те бяха нишки от едно и също кълбо? Наполеон, опиянен от новите усещания, започваше да мисли, че е възможно. Но дали бяха част от мозайката на собствената му съдба? След всичко случило се нима бе абсурдно да си мисли, че както лекарството на „сините мъдреци“, така и гранитният саркофаг, в който почиваше в момента, имаха една и съща цел? А може би дори и един и същ произход?
Потопен в тишината на Царската камера на Голямата пирамида, изпънат в цял ръст в студения сандък, корсиканецът се замисли за това. И неволно се върна пак към един спомен. Този път ставаше дума за дискретно посещение в стар парижки ресторант малко след като напусна кабинета на чиновника Ду лее дьо Понтекулан…
Бонавентюр Гийон не можа да устои на примамливия звън на няколкото сребърни монети. Находчивият Бонапарт се възползва от алчността му по възможно най-добрия начин.
48
Буквално „Книга за това, което ще настъпи един ден“. — Б.а.