Египетската тайна на Наполеон
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Младенова Тофтисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Египетската тайна на Наполеон». Краткое содержание книги:
Според небесните знаци, както и според тайното евангелие на Марко, дошло е Времето, когато тайната формула на безсмъртието, завещана от Изида, ще се появи на бял свят. Наполеон ли е избраникът на съдбата, предопределен да научи хилядолетната тайна? Дори да е така, той не е единственият, стремящ се към вечен живот. Към него се домогват и последователите на древните секти на Хор и Сет, на Светлината и Мрака. Ще успее ли Наполеон, с помощта на екзотичната красавица Надия, да достигне заветната цел? Кой ще получи тайната на безсмъртието?
— Всъщност те чакат единствено появата на някой като теб, за да ни предадат тайната.
— Като мен ли?
Съвършената повдигна недоверчиво вежди.
— Ако смяташ, че си подготвена, дойде моментът да ти бъде разкрита каква е свещената ти мисия.
— Готова съм, чичо.
— В такъв случай — прошепна той, — така да бъде.
Али улови ръката на Надия и я поведе сред тълпата. В първия момент Съвършената не успя да се ориентира, но високото тухлено минаре на джамията на халифа Ал Хаким скоро я упъти: чичо й я теглеше към улица „Байн ал Касрайн“, чието име означаваше „сред дворците“ и която се намираше между малкото останали непокътнати стари фатимидски къщи, предшествали османския упадък.
Навалицата отврати Надия бен Рашид. В букета от миризми се смесваха ароматът на подправки, уханието на уличните гозби и вонята на конски и камилски тор — и всички те се сливаха в натрапчива дисхармония. За разлика от други околни райони на Кайро, улица „Ал Касрайн“ нямаше вид да е включена в общинската система на французите — противно на името си, беше все още тясна, окаяна и мръсна и никой до този момент не бе виждал по нея да минава каруца.
За щастие разходката им се оказа кратка. В една от страничните улички, долепени до главната, зад почерняла от мръсотия завеса се откри неочаквано чист и подреден вътрешен двор. Али явно го познаваше много добре, тъй като нито се спря да попита минувачите, нито се поколеба, преди да влезе вътре.
Съвършената покорно се остави да я води.
Две деца, сгушени в един ъгъл, играеха на нещо, подобно на шах. Като ги видяха да влизат, напуснаха скривалището си и прекосиха двора тичешком. Няколко секунди по-късно едра жена с кръгло приветливо лице излезе да ги посрещне. Промърмори нещо неразбираемо и целуна Али по бузата. Добрата жена, обхваната от неизразима възбуда, забързано поведе Надия към друго, по-голямо помещение без таван, ухаещо на портокалов цвят — там седеше старец с невиждащи очи, който сякаш я очакваше от известно време.
— Надия? — прошепна слепецът, щом усети присъствието й. — Ти си, нали?
Достопочтеният старец обърна глава точно към мястото, където се намираше момичето, но погледът му остана неподвижен.
— Не се страхувай, моля те — продължи той с широка усмивка. — Седни близо до мен, за да мога да те докосвам. От много време исках да се запозная с теб…
Надия се подчини незабавно. Старецът, около седемдесетгодишен, с бяла разрошена брада, оредяла коса и остри скули, излъчваше странен магнетизъм. В гласа му и царствените му жестове се долавяше безспорна власт. Жената, вероятно една от съпругите му, заведе Надия до него и й помогна да се настани върху избродирана с мъниста възглавница.
— Аз съм Ахмед — каза той най-накрая, — великият патриарх на рода Бен Рашид. Духовен водач на клана, откакто Ал Хюсеин ми повери тази отговорност преди много, много години. Но ти, естествено, не ме познаваш.
— Али ми говори много за вас.
— И сигурно ти е разказал за съня, в който ангел Божи ми разкри, че семейството ни ще обедини усилията си, за да си възвърне формулата на Сед. Извора за връщане към живота.
— Да, така е.
Силните жилести ръце на Ахмед се протегнаха, за да поемат ръцете на Надия. Съвършената почувства топлината и силата им.
— И не ти каза защо те доведе при мен?
— Не.
— Нито ти разкри причините, поради които те продадохме като слугиня в Луксор и ти възложихме да наблюдаваш Омар Абиф?
— Не, учителю Ахмед.
Лицето на стареца помръкна. Разочарован от незнанието на гостенката си, патриархът на клана Бен Рашид реши да обучи новата си ученичка възможно най-бързо. Точно той знаеше по-добре от всеки друг колко спешно се налагаше обучението й да бъде завършено и да бъде подготвена за нужния момент. За Времето, което приближаваше.
— Майка ти, Сара… помниш ли я?
Надия отвори широко очи.
— Майка ми? Разбира се! Бях край нея до навършване на тринайсет години, когато кланът ме продаде на Хаим.
— Значи, малката ми, слушай внимателно това, което имам да ти кажа, защото от него зависи мисията, която днес ще ти поверя. Не пропускай нито една подробност, нито пренебрегвай онова, което не ти се нрави или не разбираш…
— Да, учителю.
Ахмед стисна силно нежните й ръце, преди да продължи:
— Майка ти, както и баба ти преди нея, и всички жени от рода ти по майчина линия от шейсет поколения назад, принадлежат на каста, посветена в тайните на Изида. Въпреки че семейството имало семитски произход, то скоро било удостоено с най-високи почести сред древните египтяни.
— Евреи? Семейството ми е от еврейски произход?
— Потърпи, Надия — прекъсна я Ахмед. — Семейството ти произхожда — по пряка и защитена линия, от Мириам, майката на християнския месия. Заради жестокото политическо преследване срещу новородения й син тя била принудена да дойде в Египет. Тази, която Бог бил определил за майка на пророка на християните, се установила край Хелиополис, който по онова време все още бил проспериращо средище на мъдрост и знание, и успяла да получи посвещаване в ритуалите на Изида благодарение на небесните знаци, които съпътствали пристигането й.