Египетската тайна на Наполеон
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Младенова Тофтисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Египетската тайна на Наполеон». Краткое содержание книги:
Според небесните знаци, както и според тайното евангелие на Марко, дошло е Времето, когато тайната формула на безсмъртието, завещана от Изида, ще се появи на бял свят. Наполеон ли е избраникът на съдбата, предопределен да научи хилядолетната тайна? Дори да е така, той не е единственият, стремящ се към вечен живот. Към него се домогват и последователите на древните секти на Хор и Сет, на Светлината и Мрака. Ще успее ли Наполеон, с помощта на екзотичната красавица Надия, да достигне заветната цел? Кой ще получи тайната на безсмъртието?
— Върху корниза?
— Да. Не мога да повярвам, че не сте я видели, генерале.
— Ами не, госпожо…
— Прилича на реч. Всъщност, ако някой махне „Амин“ и изтрие „Отче наш“, може дори да мине за едикт на революционното правителство…
Мадам Нервал се засмя от сърце на собственото си хрумване пред изненадания поглед на офицера.
— Вие знаете ли какво е изписано на корниза?
— Наизуст! „Ние, мъже и жени работници, живеем в предната част на тази къща, която беше направена в божията година 1407-а. Всеки от нас има задължението ежедневно да казва по една молитва «Отче наш» и една «Аве Мария», молейки Бог в милостта си да прости на бедните мъртви грешници. Амин“.
— Впечатляващо. Рецитирате я на един дъх.
— Да — усмихна се въодушевено жената. — Мъжът ми хвалеше повече паметта ми, отколкото готвенето ми.
— Сигурен съм, че сте в състояние да си спомните почти всички редовни клиенти…
Малко по малко Наполеон започваше да се приближава към това, което го интересуваше. Мадам Нервал кимна уверено.
— В такъв случай сигурно помните да сте виждали тук човек на име граф Сен Жермен…
— Сен Жермен! — Лицето на ханджийката светна, сякаш изведнъж си бе спомнила за далечен роднина. — Ама разбира се! И ваш приятел ли беше, генерале?
— Разбира се — излъга я.
— Графът естествено ни посещаваше много често. Стана голям приятел с мъжа ми и често използваше ресторанта ни, все едно беше собственият му салон за чай, да посреща приятелите си. Каква чест!
— И на мен така ми се струва, госпожо.
— Да, да. Горкичкият, къщата му винаги беше в ремонт и се обръщаше към нас за помощ. Никога не сме имали проблем с него или с гостите му, въпреки че някои разговаряха за глупости. Но графът беше истински кавалер. Възпитан, галантен…
Тонът на мадам Нервал издаваше носталгия. Корсиканецът я покани да пийне от сухото домашно вино и тя пресуши на един дъх две чаши една след друга.
— И що за приятели идваха обикновено да го виждат?
— О, мосю! — отговори тя напевно. — Какви ли не. Имаше просветени и скромни. Войници и знатни мъже. Дори духовници и епископи видяхме да минават оттук.
— И разбира се, предполагам, че са говорили за политика.
— Не, не. Нищо подобно. Непрекъснато говореха за Египет. Вие знаете ли нещо за Египет, генерале?
Бонапарт кимна утвърдително.
— Чел съм много за тази страна. Но толкова много неща се разказват за нея, че не мога добре да си представя за какво е говорел графът…
— Това мога да ви го кажа и аз. За пирамиди. Беше любимата им тема.
— И за нищо друго?
— Ами… — Мадам Нервал си наля трета чаша вино. — …не само за това. Един път прекараха цяла нощ в разговори за пътуването на някой си Пол Лукас до Турция преди около осемдесет години, ако ги смятаме сега, и как някакъв дервиш му бил доверил, че се е срещнал лично с Никола Фламел в Индия…
— Фламел? — подскочи корсиканецът. — Жив? Но нали е построил тази къща през 1407-а!
— И е умрял десет години по-късно, да. Това ви разправям, всички бяха луди!
Въпреки това, гостилничарката направи гримаса, докато произнасяше думата „умрял“. Като че ли не й се струваше подходяща.
— Но това е невъзможно.
— Така си мислех и аз, гражданино генерал, но мъжът ми беше убеден, че всичко е истина. И вижте какви работи говореха: според същия този Пол Лукас, Фламел бил дал нареждания да го погребат в църквата „Свети Яков“, недалеч оттук, и върху плочата му да поставят малка пирамида. Сен Жермен, който познаваше историята, обясни, че зад това му действие стои тайната на завръщането му към живота…
— И как е могъл Фламел да знае за това?
— Мъжът ми казваше, че понеже бил запознат с египетската магия. Ама моля ви се! Вие, дето изглеждате да сте чели много, не познавате ли известната книга „Йероглифика“ на Фламел?
Наполеон поклати отрицателно глава.
— Та в нея се говори за магията, вписана в определени изображения, и как, ако се знаят определени формули за тяхното „разчитане“, може да се проникне до мъдростта на древните. За мен това са безсмислици, но според това, което каза Сен Жермен точно на тази маса, Фламел „разчел“ в египетските изображения начина за връщане на живота на онези мъртъвци, чиито сърца били чисти.
— Обясни ли ви го?
Очите на корсиканеца се впиха във влажния и леко пиянски поглед на мадам Нервал.
— Помня, че преди да го направи, ни постави условие: да помогнем във Франция да бъде възстановена истинската вяра на египтяните.
— Истинската вяра на египтяните? И какво, по дяволите, е това?
— Графът не ви ли е говорил за нея? Колко странно! И също така не ви е говорил за фикс идеята си, свързана с Марсилио Фичино?