Египетската тайна на Наполеон
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Младенова Тофтисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Египетската тайна на Наполеон». Краткое содержание книги:
Според небесните знаци, както и според тайното евангелие на Марко, дошло е Времето, когато тайната формула на безсмъртието, завещана от Изида, ще се появи на бял свят. Наполеон ли е избраникът на съдбата, предопределен да научи хилядолетната тайна? Дори да е така, той не е единственият, стремящ се към вечен живот. Към него се домогват и последователите на древните секти на Хор и Сет, на Светлината и Мрака. Ще успее ли Наполеон, с помощта на екзотичната красавица Надия, да достигне заветната цел? Кой ще получи тайната на безсмъртието?
Въпреки че финансите на генерала не бяха в състояние да понесат подобни разходи, щедрото възнаграждение, което даде на гадателя, му донесе нова следа, може би от решаващо значение за главоблъсканицата, в която се бе превърнало бъдещето му.
В изблик на ентусиазъм „професорът по небесна математика“ му разкри, че неуловимият граф Сен Жермен обичал често да посещава един ресторант в града, където имал навика да събира най-близките си приятели. Ако някога от устата му се е изплъзнало някое откровение относно произхода му или извора на тайнствената формула на живота, която мнозина вярваха, че притежава, то е станало между четирите стени на ресторанта.
— Питайте там — рече астрологът, докато показваше неясно към някаква част на града зад прозорците на мансардата си. — Може и да успеят да ви кажат нещо. Ще ви дам адреса, но не споменавайте името ми в ресторанта.
Наполеон се съгласи. Нямаше време за губене, така че малко след като напусна кабинета на астролога, се спусна към Сена, устремен към новата си цел.
Заведението, в което го изпрати Гийон, намиращо се на мрачната улица „Монморанси“ номер 51, се оказа сива сграда с толкова прогнили стени, че сякаш щяха да се срутят всеки момент. Въпреки окаяния й вид, четирите й етажа и островърхият покрив на мансардата я превръщаха в най-представителната сграда на цялата улица.
Корсиканецът се забави известно време, докато намери адреса. Въпреки че улица „Монморанси“ беше в близост до централната „Сен Мартен“ и в сърцето на квартал Темпъл, по нея липсваше каквато и да е търговска дейност и едва ли можеше да предложи нещо на мъж, който в предреволюционната епоха се беше кичил с графска титла и бе пръскал богатството си в кралските дворове в половин Европа. Но след като се озова на въпросната улица и се изправи срещу фасадата на ресторанта, младият генерал си каза, че разбира колко находчив е изборът на Сен Жермен.
Действително, издялани на фасадата, направо върху камъка, големите букви обявяваха, че мястото е Auberge Никола Фламел, „най-старото заведение в Париж“. Накъдето и да погледнеше, виждаше каменни барелефни медальони, които отдавна бяха загубили цветния си емайл. Отвсякъде надничаха фигури на ангели и пророци, които придаваха гротесков вид на целия ансамбъл. Както му беше казал професор Бонавентюр, трите врати от улицата водеха към един малко посещаван ресторант.
Бонапарт се усмихна вътрешно. Ако паметта не го лъжеше, въпросният Фламея, комуто бе посветена сградата, не беше друг, а прочутият парижки алхимик от XV век, познат още като печатар и копист, който имал злочестието да открие философския камък заедно със съпругата си, красивата и не по-малко известна Пернел. Разбира се, Сен Жермен познавал отлично тази история. Ненапразно за мнозина посветени философският камък бил синоним на дървото на живота или еликсира на вечната младост.
— Но това е нелепо! Философският камък не съществува другаде, освен в бълнуванията на безумците!
Мадам Нервал, закръглена и бъбрива жена от Од, вдовица на някогашния съдържател на ресторанта, се засмя на хрумването на новия си гост, докато му сервираше превъзходна saumon roti et ses lentilles anx lard49 и порядъчна халба бира.
— Мнозина са смятали, че камъкът наистина е съществувал… — възрази корсиканецът неособено убедително, докато канеше съдържателката да седне на масата му. Бяха сами. Беше почивният ден на персонала.
— О, моля ви, гражданино генерал! Революцията сложи край на всички тези шарлатанства. Това са попски неща.
— Не, не ме разбирайте погрешно, госпожо… Аз не казвам, че вярвам в тях. Питам ви от чисто любопитство.
— Виждам — усмихна се жената лукаво. — Казвате го заради надписа, който сте видели гравиран на фасадата, нали?
Наполеон се съгласи от учтивост. В действителност предната част на ресторанта му се бе сторила толкова черна отвън, че дори не му беше хрумнало, че на нея има надпис. Бонапарт се нахвърли върху розовото филе от сьомга, докато стопанката, без съмнение зарадвана от разговора с неочаквания си клиент, продължи:
— Трябва да знаете, че тази сграда е била построена от магьосник — от същия този Никола Фламел, който е дал името на заведението. Още един луд!… Нали разбирате, човекът бил от някогашните богаташи и се забавлявал със строежа на различни къщи из цял Париж, които напълнил със статуи и странни символи. Тази е единствената, която все още се крепи. Най-солидната. И е от 1407 година. Датата е изписана върху корниза над входа.
49
Печена сьомга с леща и сланина (фр.). — Б.пр.