Египетската тайна на Наполеон
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Младенова Тофтисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Египетската тайна на Наполеон». Краткое содержание книги:
Според небесните знаци, както и според тайното евангелие на Марко, дошло е Времето, когато тайната формула на безсмъртието, завещана от Изида, ще се появи на бял свят. Наполеон ли е избраникът на съдбата, предопределен да научи хилядолетната тайна? Дори да е така, той не е единственият, стремящ се към вечен живот. Към него се домогват и последователите на древните секти на Хор и Сет, на Светлината и Мрака. Ще успее ли Наполеон, с помощта на екзотичната красавица Надия, да достигне заветната цел? Кой ще получи тайната на безсмъртието?
— Мисля, че в центъра, далеч от пирамидите, ще сме в по-голяма безопасност. Поне докато дойде денят.
Загадъчната усмивка на Али изненада Съвършената.
— Денят?
— Да, Надия. Моментът, в който ще трябва да идем в Хелиополис, за да потърсим това, което принадлежи на клана ни.
Погледът на нубиеца за миг срещна този на Сфинкса в далечината, побит срещу пирамидата на Хефрен. Вечното му лице сякаш отправяше предизвикателство към всеки, който възнамерява да изтръгне тайните му. От мръсната улица, на която се намираха, гледката към главата на колоса, изникнала от пясъка, приличаше на ехо от пейзаж, принадлежащ на друг свят.
— Заедно сме от няколко дни, а все още не съм сигурна какво имаш предвид, чичо — оплака се Съвършената.
— Ах, Надия! Това, което сме дошли да търсим, е толкова древно, било е пазено на толкова различни свети места, че трябва да сме нащрек за какъвто и да е знак от боговете. Кой знае — прибави тайнствено, с поглед, зареян в хоризонта зад пясъка, който ги заобикаляше, — може би дори няма да ни се наложи да напускаме Гиза, за да намерим тайната на вечния живот.
Момичето сви рамене. Всеки път, когато чичо й обясняваше нещо за „мисията“ им, безброй съмнения изникваха в глвата и. Сега не успяваше да разбере как формулата на безсмъртието можеше да е скрита на повече от едно свято място. В Едфу разбра — или поне така й се стори, че Хелиополис е мястото, където птицата Бену се връща периодично, за възстанови жизнената си сила и да се възроди от собствената си пепел, силна и млада. Ако чичо й бе убеден в това, защо тогава не поемеха веднага към Хелиополис и не изтръгнеха веднъж завинаги тайната от Феникса?
— Има смисъл в това, което казваш — призна нубиецът, като изслуша възраженията й. — Макар че, ако беше изучила из основи древното предание за Хордедеф, както съм го изучил аз, щеше да знаеш защо формулата се пази в толкова различни центрове на силата като Хелиополис и Гиза.
— Хордедеф?
— Виждаш ли? Липсата на подготовка те издава. Хордедеф е бил един от синовете на Хеопс. — Гигантът, с цвят на абанос, се усмихна с превъзходство. — И това предание е едно от най-известните от времето на фараоните.
Момичето наклони леко глава, готово да слуша.
— По време на бащиното му управление принц Хордедеф се опитал да помогне на Хеопс, като разбере какво представлява изключителният и таен храм, построен от бог Тот, за да пази в него ковчежето, в което се съдържала цялата му мъдрост. Хеопс искал на всяка цена да възпроизведе този загубен в зората на времето храм, но не знаел към кого да се обърне, за да изпълни мечтата си. Никой в царството нямал представа къде се намира храмът на Тот, нито, разбира се, какъв е неговият план.
— И Хордедеф го намерил?
— Именно. Прозорливият принц открил един старец, който живеел в Сакара и все още помнел тази тайна. Със сведенията, дадени от стареца, царят побързал да построи лелеяното копие — Голямата пирамида в Гиза.
— Разбирам. — Очите на танцьорката блестяха. — Значи нашето семейство не знае къде се намира ковчежето с мъдростта на Тот… Дали в първоначалния храм или в имитацията на Хеопс.
— Това е чистата истина. Въпреки че в преданието не се споменава нищо по въпроса, възможно е Хеопс да е разкопал руините на храма на Тот и да се е домогнал до ковчежето, съдържащо мъдростта му. След това може да го е затворил в собствената си пирамида. Вероятно затова древните гърци погрешно вярвали, че пирамидата в Гиза е била издигната от самия Тот.
— И кой днес би могъл да знае истината, след като е минало толкова много време?
Али отново се усмихна на наивността на Надия.
— Само „сините мъдреци“. Помниш ли какво ти казах за тях? Помниш ли как в Едфу ти обясних за скромния им произход и за това, че още от времето на боговете са били предопределени за пазители на тайната на живота. Няма съмнение, че днес само те знаят къде точно се намира мястото на Тот в Хелиополис или — ако то липсва, камерата с ковчежето в Голямата пирамида.
— И защо мислиш, че ще ни кажат къде е?
Поредният въпрос на Съвършената увисна във въздуха в продължение на няколко секунди. Изглеждаше, че нубиецът го обмисля внимателно, след което отговори тържествено и без да се колебае: