Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
9 ч. вечерта. В леглото, напълно изтощена. Бях забравила каква гадост е да започваш нова работа, където никой не те познава, тъй че характерът ти започва да се преценява по всяка случайна забележка или странност, която изречеш, а не можеш дори да идеш да си пооправиш грима, без да се налага да питаш къде е дамската тоалетна.
Закъснях, но не по моя вина. Беше невъзможно да вляза в студиото без пропуск, а на вратата стоеше охрана, която смяташе, че основната й задача е да пречи на служителите да влизат в сградата. Когато най-сетне се добрах до информацията, не ме пуснаха горе, докато някой не дойде да ме вземе. Дотогава вече беше 9,25, а съвещанието започваше в 9,30. Най-сетне се появи Пачули с две огромни лаещи кучета, едното, от които започна да скача да ме ближе по лицето, а другото навря муцуна под полата ми и нагоре.
— На Ричард са. Нали са страхотни? — рече тя. — Само ще ги заведа до колата.
— Няма ли да закъснея за съвещанието? — отчаяно попитах аз, стиснала главата на кучето между коленете си и опитваща се да го отблъсна. Тя ме изгледа от глава до пети, сякаш да каже: „Е, и?“, и изчезна, повлякла кучетата. Следователно, когато се добрах до кабинета, съвещанието беше започнало и всички ме зяпнаха, с изключение на Ричард, чиято могъща фигура беше облечена с някакъв странен зелен вълнен костюм.
— Хайде, хайде — говореше той и дърпаше масата към себе си с две ръце. — Мисля за службата в девет часа. Мисля за викарии-мръсници. Мисля за сексуални актове в църква. Мисля защо жените си падат по викариите? Хайде. Не ви плащам за нищо. Родете идея.
— Защо не вземете интервю от Джоана Тролоп? — обадих се аз.
— От мръсница [Тролоп на английски означава мръсница, уличница. — Б. пр.]? — втренчи се той неразбиращо в мен. — Коя мръсница?
— От Джоана Тролоп. Авторка на „Съпругата на викария“, която мина по телевизията. „Съпругата на викария“. Тя трябва да знае по въпроса.
По лицето му плъзна похотлива усмивка.
— Блестящо — обърна се той към гърдите ми. — Абсолютно шибано блестящо. Има ли някой телефона на Джоана Тролоп?
Настъпи дълга пауза.
— Ъъъ, всъщност аз го имам — най-сетне проговорих аз, усещаща вълни от омраза, излъчвани от гръндж младежта.
Когато съвещанието свърши, аз се втурнах към тоалетната да се посъвзема, а там Пачули се гримираше, застанала до своя приятелка, облечена в рокличка, която беше напръскана с боя направо върху тялото й и откриваше и гащите, и пъпа й.
— Нали не е прекалено курвенска? — говореше момичето на Пачули. — Да беше видяла лицата на ония трийсетгодишни дъртухи, като влязох... О!
И двете момичета ме погледнаха ужасени, закрили устите си с ръце.
— Нямахме предвид теб — казаха.
Не знам как ще понеса всичко това.
9 септември, събота
56,5 кг (мн. д., предимствата на новата работа с вечно нервно напрежение), алкохолни единици 4, цигари 10, калории 1876, минути, прекарани във въображаеми разговори с Даниел, 24 (браво), минути, прекарани във въображаемо повторение на разговора с майка ми, в който аз излизам победител, 94.
11,30 ч. сутринта. Защо, о, защо, дадох на майка ми ключ от апартамента? Тъкмо започвах — за първи път от пет седмици, — един уикенд без желанието да се взирам в стената и да избухна в плач. Преживях една работна седмица. Започвах да си мисля, че може би всичко ще се оправи, може би в края на краищата не е задължително да бъда наядена от немска овчарка, когато нахлу тя, понесла шевна машина.
— За Бога, глупаво дете, какво правиш? — пропя тя. Теглех сто грама овесени ядки за закуската си с помощта на блокче шоколад (скалата на везната ми е в унции, което е безсмислено, защото диаграмата на калориите е в грамове).
— Познай, миличко — започна тя и взе да отваря и затваря вратите на всички шкафове.
— Какво? — рекох аз, застанала по чорапи и нощница, опитвайки се да изтрия чернилката под очите си.
— Малкълм и Илейн ще празнуват рубинена сватба в Лондон на двайсет и трети, тъй че ще можеш да дойдеш да правиш компания на Марк.
— Не желая да правя компания на Марк — изсъсках през стиснати зъби.
— О, ама той е страшно умен. Завършил е в Кеймбридж. Натрупал състояние в Америка...
— Няма да отида.
— Хайде, хайде, миличка, да не започваме пак — отбеляза тя, сякаш бях на тринайсет. — Разбираш ли, Марк е завършил къщата си на Холанд Парк и организира празненството за тях — шест етажа, доставчици на храна и какво ли още не... Какво ще облечеш?
— Ти с Хулио ли ще идеш, или с татко? — опитах се да я озаптя аз.
— Ох, мила, не знам. Вероятно й с двамата — отвърна със специалния си задъхан глас, който пази за моментите, когато си въобразява, че е Даяна Дорс [Даяна Дорс (1931–84) — най-прочутата руса красавица на британското кино през 1950-те години. — Б. пр.].