Томек на военната пътека
- Автор: Шклярский Альфред
- Серия: Przygody Tomka Wilmowskiego #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сабина Радева
- Жанр: Детские и приключения
Электронная книга - «Томек на военната пътека». Краткое содержание книги:
Известно време Червения орел стоя неподвижен. В ума си той повтаряше условното значение на отделните сигнали: „Един облак дим през деня или един огън през нощта означават: «Внимание! Ще дадем сигнал!» Три облака дим, пуснати един след друг през деня, или три огъня, запалени едновременно през нощта, означават зов за помощ поради някаква опасност.“
Огънят гореше вече няколко минути. Първият сигнал беше даден. После индианецът извади от огъня горящи главни и ги хвърли на другите две купчини. Пламнаха три огъня с червеножълт пламък. Червения орел бе изпълнил задачата си. Той се върна на мястото си при скалния блок. Погледна приятелски към Томек, който продължаваше да спи. Забеляза, че одеялото се беше смъкнало от него, а понеже нощта в планината беше доста студена, наведе се над бялото момче, зави го внимателно и седна на земята до него. Силните отблясъци на огньовете трепкаха по меднокафявото му лице, обърнато в унес към осеяното със звезди небе. Зад планинските върхове се показа светлият сърп на луната.
Огньовете започнаха бавно да гаснат.
По лицето на Томек се плъзна тъжна усмивка. Значи, Червения орел му няма доверие, щом скри от него начина, по който се дават сигнали. Но веднага го оправда, тъй като това недоверие на индианците беше породено от огромните несправедливости на белите спрямо тях. Смесени чувства изпълваха Томек с тревога.
Може ли да очаква от Черната светкавица помощ за Сали, чийто чичо го преследва като див звяр? Дълго още той не можеше да се освободи от тая мъчителна мисъл и заспа едва когато огньовете угаснаха.
Времето минаваше бавно… Томек се събуди под силното впечатление, че става нещо необикновено. Но привикнал към опасности, той не отвори веднага очи. Продължаваше да лежи неподвижно, сякаш още потънал в дълбок сън, но внимателно се ослушваше. Наоколо цареше мъртва тишина.
Изведнъж някакви отблясъци от огън докоснаха притворените му клепачи. Нима Червения орел отново даваше сигнали? Томек отвори съвсем леко едното си око.
Беше още нощ. На няколко крачки от него гореше огън. Около огъня седяха в полукръг петнайсетина индианци. Те гледаха мълчаливо към Томек, сякаш чакаха да се събуди. Томек бързо отметна одеялото, стана, приближи се до индианците и започна да ги разглежда. В средата на полукръга седеше Черната светкавица.
Колко различно изглеждаше той сега! Само суровото, сериозно изражение на лицето му и гордият поглед му напомняха някогашния пленник на шерифа Алан. Главата му беше украсена с голям кичур орлови пера, който стигаше чак до земята във вид на две дълги опашки. На врата си имаше огърлица от нокти и зъби на диви животни, както и торбичка с билки. Голият му гръб и гърди бяха покрити с меко обработена бизонова кожа, преметната през лявото рамо. Дрехите се допълваха от гамаши, украсени с ресни, широк пояс, който опасваше бедрата, и мокасини. От пояса се показваха томахавка и дръжка на нож. Върху кръстосаните му крака лежеше модерна карабина.
Другите индианци бяха облечени като вожда си, но никой от тях не носеше такава великолепна украса от пера. Освен пушки, ножове и томахавки някои имаха и дълги копия и щитове, направени от животински кожи. Техните лица и тела бяха нашарени на червени ивици. Само върху лицето на вожда от очите до врата имаше черни, полегати ленти. Това беше знакът на смъртта, на която Черната светкавица беше обрекъл всички бели нашественици.
Индианците със скръстени на гърдите ръце мълчаливо разглеждаха момчето. Томек смело гледаше тия диви синове на американската пустиня. Значи, тия страшни бойци се отзоваха на неговия повик! Наистина ли ще му помогнат, щом той принадлежи на омразната за тях бяла раса? Лицата на индианците не изразяваха никакви чувства. Приличаха на изваяните от камък статуи на някогашните войнствени жители на Америка.
Томек разбра, че го чака тежко изпитание. Как трябва да говори, за да получи помощ от тях? Още веднъж той измери с поглед суровите лица. Накрая спря погледа си на Черната светкавица. Томек инстинктивно чувствуваше, че не бива да започва пръв разговора. Затова стоеше мълчаливо и гледаше страшния вожд.
След доста време Черната светкавица покани Томек с ръка. Момчето се приближи до огъня и седна между мълчаливите индианци. След няколко минути Черната светкавица свали бавно от врата си торбичката с билките. Оттам извади лула, натъпка я с тютюн и я запали с едно въгленче от огъня. Без да бърза, той пущаше дима към небето, земята и четирите посоки на света. Лулата се предаваше от ръка на ръка. Индианците с най-голяма сериозност извършваха церемонията с пушенето лулата на мира и дружбата. Когато лулата стигна до Томек, той я взе уверено и изпусна шест пъти дим, както направиха всички преди него, а после я предаде на съседа си. Накрая лулата се върна отново в ръцете на Черната светкавица. Вождът прибра лулата в торбичката, сложи я на врата си и едва тогава продума: