Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Той посочи котела, най-близо до масата на Слидерин. Хари леко се понадигна на мястото си и видя нещо, което приличаше на обикновена вода, да ври в котела.
Добре тренираната ръка на Хърмаяни се вдигна във въздуха преди всички останали. Слагхорн я посочи.
— Това е Веритасериум, безцветна, неароматна отвара, която принуждава изпилият я да казва истината. — каза Хърмаяни.
— Много добре, много добре. — щастливо каза Слъгхорн. — Сега… — продължи той и посочи котела до масата на Рейвънклоу, — тази тук е много добре известна. Споменава се в последната брошура на Министерството. Кой знае…
Ръката на Хърмаяни отново се изстреля във въздуха.
— Това е Многоликова отвара, сър. — каза тя.
Хари също бе разпознал бавно бълбукащата, кална на вид субстанция във втория котел, но нямаше нищо против Хърмаяни да отговори на въпроса. В края на краищата, тя я беше приготвила успешно още през втората им година в училище.
— Чудесно, чудесно! Така, тази тук е… да, мила моя? — каза Слагхорн малко смаяно, когато ръката на Хърмаяни отново разцепи въздуха.
— Това е Амортентия!
— Да, наистина е. Изглежда почти глупаво да питам, но… — каза Слагхорн, който изглеждаше изключително впечатлен. — но, предполагам знаете какво прави?
— Това е най-мощния любовен еликсир на света! — каза Хърмаяни.
— Точно така! Разпознахте го, предполагам, по характерното перлено сияние?
— Да, а и парата се вие на характерни спирали, — ентусиазирано отговори Хърмаяни. — и би трябвало да мирише различно на всеки, според различните ни предпочитания. На мен ми мирише на прясно окосена трева и нов пергаминт, и…
Но тя леко порозовя и не довърши изречението си.
— Може ли да попитам за името Ви, скъпа моя? — попита Слагхорн, като пренебрегна смущението на Хърмаяни.
— Хърмаяни Гррейнджър, сър.
— Грейнджър? Греинджър? Дали случайно не сте роднина на Хектор Дагуорт — Грейнджър, който основа „Най-необикновеното дружество на майсторите на отвари“?
— Не. Не мисля, сър. Виждате ли, аз съм мъгъло-родна.
Хари видя, че Малфой се наведе над Нот и му прошепна нещо. И двамата се захилиха, но Слагхорн не изглеждаше смаян. Точно наопаки, той кимна и погледна от Хърмаяни към Хари, който седеше до нея.
— Охо! „Една от най-добрите ми приятелки е мъгъло-родна, и е най-добрата във випуска ни!“ Предполагам, това е приятелката, за която ми говори, Хари?
— Да, сър. — каза Хари.
— Да, да, получавате двадесет заслужени точки за Грифиндор, Мис Грейнджър. — сърдечно каза Слагхорн.
Малфой изглеждаше точно както когато Хърмаяни го беше ударила. Хърмаяни погледна Хари сияещо и прошепна:
— Наистина ли си казал, че съм най-добрата във випуска? О, Хари!
— Е, какво му е чудното на това? — прошепна Рон, който, по някаква причина изглеждаше раздразнен. — Ти си най-добрата в нашият випуск и аз щях да ти го кажа, ако ме беше попитала!
Хърмаяни се усмихна, но изшътка, за да чуят какво казва Слагхорн. Рон изглеждаше малко недоволен.
— Разбира се, Амортентията не създава истинска любов. Невъзможно е да се създаде или да се имитира любов. Не, това тук просто предизвиква мощен прилив на страст или пристрастяване. Това вероятно е най-опасната и мощна отвара в стаята, о, да. — каза той, като кимна мрачно на Малфой и Нот, които се подсмихваха скептично. — Когато сте живели толкова дълго, колкото мен, няма да подценявате силата на страстната любов. А сега, — добави Слагхорн — е време да започваме работа.
— Сър, не ни казахте какво е това. — обади се Ърни Макмилън и посочи малкият черен котел, който седеше край бюрото на Слъгхорн.
Отварата в него весело се плацикаше. Имаше цвят на разтопено злато и големи капки подскачаха като златни рибки по повърхността й, и въпреки това нито капка не се разливаше.
— Охо… — отново каза Слъгхорн.
Хари беше сигурен, че Слагхорн изобщо не е забравил за отварата, а чакаше да го попитат, заради драматичния ефект.
— Да. Така. Ами това, дами и господа, е най-любопитната малка отвара. Нарича се Феликс Фелишъс. Смятам, — обърна се той с усмивка, за да погледне Хърмаяни, която изпусна шумна въздишка, — че Вие знаете какво прави Феликс Фелишъс, нали Мис Грейнджър?
— Това е течен късмет — въодушевено каза Хърмаяни. — Прави ви късметлии.
Целият клас седна малко по-изправен. Сега всичко, което Хари виждаше от Малфой, беше вратът на русата му глава, защото той най-накрая удостои Слъгхорн с пълното си, нераздвоено внимание.
— Точно така, още десет точки за Грифиндор. Да, странна малка отвара е Феликс Фелишъс. — каза Слагхорн. — Изключително трудна за приготвяне и истинска катастрофа, ако се обърка. Ако обаче се приготви правилно, като тази, ще откриете, че всичките ви начинания са успешни… или поне докато не отмине ефектът й.