Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
Вратата се отвори с трясък. В първия момент Кет бе заслепена от слънцето и остана неподвижна и слисана, с все още разрошена от невероятните нощни преживявания коса.
Тогава съзря Монджой. Висок и силен, с гарвановочерна коса. Широките му рамене изпълваха рамката на вратата. Нормандските лъвове красяха скъпата туника. Той стоеше, внушителен и арогантен, разглеждайки я внимателно.
— Госпожице… Казаха ми, че бих могъл да ви намеря тук, и че сте в безопасност — френските слова звучаха вежливо и хладно.
Коленете й се разтрепериха. По дяволите Сребърния меч! Той я бе предал! По дяволите и Монджой! Не искаше да има нищо общо с него.
— Елате, Катрин. Не се познаваме твърде добре, но не сме си и съвсем непознати. Както знаете, аз съм лорд Дамиан Монджой, граф на Клифърд. Крал Ричард нареди да станете моя съпруга.
Тя събра цялата си смелост.
— Както разбирам, кралят очаква от нас годеж.
— Годеж? — благородникът тихо се засмя. — Живеем в опасни времена и затова ще се наложи веднага да сключим брак.
— Но това е невъзможно! Църквата…
— Тук, на място, госпожице. Един свещеник ни очаква. А и вие сте подходящо облечена в бяло, цветът на чистотата и девствеността.
Страните й поруменяха.
— Господине, казвам ви, не мога…
— Напротив, госпожице! — сребристосивите му очи се присвиха. — Ще се оженим още днес.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Кет безутешно кръстосваше спалнята си. Мили Боже, какво трябваше да направи? Проклинаше Сребърния меч, желаеше му мъчителна смърт и не можеше да си обясни предателството му. От друга страна, той не й бе обещавал нищо. От самото начало бе твърдо решен да я предаде на графа, комуто очевидно се възхищаваше. Но защо тогава го бе измамил с нея? А тя самата? Как можа да му се отдаде, при това наслаждавайки се на интимните им преживявания?
Не, не желаеше да мисли повече за това, не смееше. Иначе страните й пламваха, а страхът караше сърцето й да бие лудо.
Той се бе позабавлявал с нея, а след това я бе предоставил на графа. След бурната си поява в колибата, за да я извести за намеренията си, Монджой бе наредил на един от хората си да даде на Кет някаква наметка. Рицарят се бе подчинил и вежливо съпроводи дамата до една, очевидно предназначена за нея, малка кобилка.
Начело на свитата си, Монджой нетърпеливо бе изчакал Кет да се качи на седлото, за да потеглят. Младата жена се опасяваше, че Монджой ще я отведе в Клифърд, но за нейно облекчение групичката пое към нейния собствен замък.
Пристигайки, Монджой я бе поел от седлото и отново бе изразил желанието си да се оженят незабавно. Кет се насилили да му отвърне с благ и умоляващ глас, че е уморена и ума нужда от баня и почивка.
Сега тя очакваше в спалнята си да й донесат водата за къпане, докато Монджой разговаряше в залата с прислугата, пред която се представи като новия господар на замъка.
Почука се и Кет отвори вратата. На прага стоеше Мари, грееща от радост и със зачервени страни.
— О, госпожице! — извика тя и притисна младата господарка в прегръдката си.
Кет отвърна на радостта й, измъчвана от угризения. Бе забравила какви верни хора й служеха и колко загрижени трябва да са били за нея.
— Така се изплашихме! — продължи камериерката. — Но все пак знаехме, че сте се измъкнали от презрените съучастници на Дьо Ла Вил. — Тя пусна Кет, плясвайки с ръце. — О, този чудесен мъж, който ви избави! — Мари вдигна възхитен поглед нагоре, сякаш Сребърния меч е бил изпратен по Божията воля. — Благословени да са светиите, които ни изпратиха един от тях!
— Повярвай ми, той изобщо не е светец — Кет издърпа Мари в стаята, възнамерявайки да затвори вратата, но на прага стоеше Хауърд, съпроводен от няколко момчета от прислугата, които теглеха тежкото ведро с вода. Той се поклони засмян и очевидно също би прегърнал господарката си, ако не знаеше, че тя не би одобрила подобен жест.
— Скъпи Хауърд! — Кет го дари с целувка, накарала момчето да поруменее.
— Толкова се радваме да ви видим отново вкъщи, госпожице! Разбира се, рицарите са разгневени и се разкайват за това, че са позволили един предател да се вмъкне сред тях. Сър Гантър тъкмо моли за прошка лорд Монджой…
— Кого? Лорд Монджой? — тя се задъхваше от възмущение. — Той не дължи обяснение на лорд Монджой, а пред мен няма нужда да се извинява. Веднага ще се погрижа за това. Много мъже загинаха или бяха ранени, сражавайки се за мен…
— Госпожице! — тихо я предупреди Мари. Момчетата наливаха вдигащата пара вода във ваната и скришом наблюдаваха господарката си. Със сигурност не след дълго всичките й хора щяха да научат за намеренията на Кет и изглежда никой не би разбрал какво има тя против човек като Монджой.