Драконът и Джорджът
- Автор: Диксън Гордън
- Серия: the dragon and the george #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Съмналиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконът и Джорджът». Краткое содержание книги:
Дафид се облегна на дългия си лък и се извърна, за да погледне надолу към Джак. За момент изглеждаше, че ще каже нещо, но след това отново насочи вниманието си към приближаващия се Брайън.
— Добре, мастер уелсец — меко отбеляза Джилс. Бе наблюдавал високия млад мъж. — Мълчанието е признак за мъдрост.
Дафид не отговори.
В следващия миг Брайън навлезе в сянката на гората и дръпна юздите на пърхащия си кон. Накара животното да се обърне и вдигна забралото си.
— Почти си помислих, че ще тръгнат да ме преследват — каза той, но не виждам никого.
— Примами тези стрелци по-отблизо, отколкото аз бих го сторил — обади се Джилс.
— Бланчард от Туърс — отвърна Брайън и потупа с привързаност белия кон по запотения гръб — е по-бърз отколкото повечето хора биха предположили.
Огледа ги.
— Какво мислите за това, което видяхте? — попита той.
— Като съдя по броя на главите върху предната стена — рече Джилс, — твоят сър Ху води наистина не по-малко от петдесет човека със себе си. Но няма стрелци с лъкове, иначе щеше да ги използва срещу теб, а арбалетистите му не бяха достойни за уважение. Начертай ми план на замъка, докато е пред нас, за да придобия някаква представа къде да се разположат момчетата ми, след като влязат.
Брайън изтегли ножа от колана, стегнат плътно около кръста му, и започна да драска по земята.
— Както виждате — обясни той, — Малвърн е повече широк отколкото висок. Оттук едва се вижда върхът на главната кула. Тя се намира в левия ъгъл, на задната стена; най-горната й част се издига над кулите в другите три ъгъла, които служат само като наблюдателници и хамбари. Стаите на лорда на Малвърн се точно под етажа, който се е падал последен, преди да я надстроят над наблюдателните кули. Дядото на моята дама е добавил още два етажа, за да осигури на сър Орин и невестата му отделна спалня с дневна отгоре; над нея е направил нова бойница, съоръжена с тежки камъни и котли, в които се сгорещява мазнина и заедно с камъните се изсипва върху всеки, направил опит да се покатери по външните стени на кулата.
Ножът му дращеше в праха.
— Долу, пред кулата по времето на сър Орин — продължи той — е била построена голяма сграда, предимно от дърво — основните стени на кулите и замъка са каменни, както виждате. Тя заема значителна част от стария двор. Свързана е с главната кула до първия етаж и служи както за столова, така и за казарма на големия брой войници, които сър Орин събираше от време на време, когато отиваше на война. Дървените конюшни и външните сгради също са били пристроени зад крепостните стени, така че има много постройки, които могат да горят… но трябва да внимаваме хората на сър Ху да не се опитат да ги запалят с цел да прикрият бягството си, след като влезем и видят, че губят битката. От твоите хора, мастер разбойник, трябва да се сформират една група за охраняване на всички кули, друга за завземане на двора и още една силна група, която да нахлуе в кулата откъм голямата пристройка. Аз и вероятно сър Джеймс вече ще сме на горните етажи, когато влезеш с хората си през портите… ако сме още живи. А сега задайте ми своите въпроси.
Дафид, Джилс и дори някои от другите разбойници, които бе довел, започнаха да отправят въпроси. Питанията им бяха свързани предимно с разстоянията и разположението на сградите в замъка.
Джим откри, че слуша разсеяно. Това, което искаше, бе да погледне направо зад стените и нямаше причина да не може да го стори. Ако се издигнеше достатъчно високо и преминеше напряко над замъка, но не точно отгоре, щеше да успее да използва телескопичното си зрение, за да огледа подробно всичко отвътре. На голяма височина хората на сър Ху можеше дори да не го забележат или ако го видеха, просто щяха да го помислят за голяма птица.
Даже и да разберяха, че е дракон, един дракон, който си минава, явно без да им обръща внимание, едва ли щеше да предизвика тревога или размисъл. В същото време може би нямаше да навреди, ако прелетеше по здрач, в края на деня, когато наблюдателите върху замъка вечерят и е най-малко вероятно да се разтревожат от нещо, преминаващо високо над главите им.
И така, Джим изчака, докато Брайън отговори възможно най-подробно на въпросите на останалите и всички се върнаха в хана. След като стигнаха обаче той дръпна рицаря настрана и му обясни плана си.
— Това, в което искам да бъда най-сигурен — заяви Джим, — е мястото, където ще се приземя, след като вляза.
— Главната стая на моята дама има балкон… но е малък — уточни Брайън. — Дневната отгоре няма балкон, но е с големи прозорци, през които можеш направо да влетиш.
Джим усети, че го гложди съмнение.