Войната на старците [Old Man's War - bg]

— По дяволите, Бендер! — извика му Виверос. — Връщай се веднага тук! Това е заповед!

— Нямам намерение просто да „изпълнявам заповеди“, капрал! — извика Бендер през рамо и се затича надолу.

— Мамка му! — изруга Виверос и се втурна след него. Посегнах да я уловя, но не успях.

Лейтенант Кейс и останалите офицери вече се бяха обърнали към нас и гледаха тичащия към центъра Бендер и преследващата го Виверос. Кейс вероятно бе пратил заповед на Бендер да спре, но той продължаваше да се носи надолу.

Най-после Бендер се озова в самия център на амфитеатъра и се изправи там мълчаливо. Почти веднага старейшината, когото бе нарекъл фюи, го забеляза и спря да пее. Останалите последваха примера му. Всички се извърнаха към Бендер.

Това бе моментът, който той чакаше. Бендер вероятно бе използвал краткия период, докато се възцари мълчание, за да подготви речта си и да я преведе на техния език, защото когато заговори, се справяше доста добре.

— Приятели мои, събратя в диренето на мира… — поде той и протегна ръце към тях.

По-късният анализ на инцидента показа, че приблизително четирийсет хиляди тънки като игли куршуми, наричани от уейдите авдгур, се бяха впили в тялото на Бендер за по-малко от секунда — изстреляни от тоягите, които, оказа се, не бяха никакви тояги, а местни стрелкови оръжия във формата на клон от едно свещено за уейдите дърво. Тялото на Бендер почти се разпадна пред очите ни под напора на миниатюрните остриета. По-късно всички се съгласиха, че това е една от най-интересните кончини, на които сме присъствали.

Още преди окървавеният труп да рухне, нашите войници откриха огън. Наистина настана касапница, нито един уейд не успя да насочи оръжието си към някой от другите войници. Всичко приключи за по-малко от минута.

Виверос изчака заповед за прекратяване на огъня, приближи се до кървавата купчина, която доскоро бе Бендер, и започна да я тъпче яростно.

— На ти мир, тъпако — викаше тя, а окървавената каша полепваше по обувките и краката й.