![Войната на старците [Old Man's War - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/4/8/8/vojnata-na-starcite-old-man-s-war-bg-download.jpg)
Войната на старците [Old Man's War - bg]
- Автор: Скальци Джон
- Серия: Войната на старците #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Войната на старците [Old Man's War - bg]». Краткое содержание книги:
Добрата новина е, че човечеството вече е овладяло междузвездните полети. Лошата — че подходящите за живот планети са малко, а извънземните, готови да се бият за тях — много. Вселената, оказва се, е враждебно място.
Томас предложил да отнесат един от труповете в медицинския отсек, за да извършат повърхностен оглед и аутопсия и да установят причините за смъртта. Отдельонният се съгласил и Томас заедно с друг негов колега избрали един сравнително запазен труп. Томас го уловил под мишниците, другият войник за краката, и тъкмо преди да го вдигнат, едно лигаво повлекло щръкнало нагоре и се шляпнало върху лицето на Томас. Той извикал от изненада, плесента проникнала в устата му и се спуснала в гърлото.
Останалите войници от отделението незабавно херметизирали костюмите си и си спуснали лицевите стъкла. И тъкмо навреме, защото само след секунди още лигави пипала наизскачали от околните цепнатини. Подобни атаки имало навсякъде из колонията, почти едновременно. Шестима войници от взвода на Томас също погълнали известно количество плесен.
Томас се опитал да извади плесента от устата си, но тя се свлякла надолу, запушила трахеята, проникнала в белите дробове и се плъзнала през хранопровода в стомаха. Томас изпратил съобщение по конферентната линия, че се нуждае от спешна медицинска помощ и че трябва да се опитат да изсмучат плесента от белите му дробове, за да може да диша — благодарение на УмнаКръв разполагал с около петнайсет минути, преди да се задуши и да настъпи трайно мозъчно увреждане. Чудесна идея, която вероятно щяла да донесе очакваните резултати, но междувременно плесента започнала да отделя концентрирани храносмилателни киселини в белите дробове на Томас, разяждала го отвътре, докато още бил жив. Белите дробове на Томас се разпадали и само след няколко минути той загинал от шок и задушаване. Другите шестима поразени последвали неговата печална участ, която — както станало известно по-късно — била сполетяла и колонистите.
Взводният наредил да изоставят Томас и другите жертви, оцелелите отстъпили към транспортния кораб и се прибрали на „Тусон“. На орбита обаче не им разрешили да се скачат. Вместо това ги накарали да преминат, един по един, през открития космос, за да бъдат изтребени и последните останки от плесен по костюмите им, и дори след това били подложени на щателна и продължителна дезинфекция.
Междувременно спуснали в колонията няколко сонди, които установили, че долу няма оцелели и че плесента, притежаваща достатъчно разум, за да осъществява синхронизирани атаки, е почти неуязвима за конвенционалните оръжия. Куршуми, гранати и ракети увреждали само малки количества от нея, огнепръскачките поразявали единствено повърхностния слой, лъчевите оръжия прониквали в дълбочина, но на ограничено пространство. Незабавно започнало изработването на искания от колонистите фунгицид, но било преустановено, след като открили, че плесента покрива почти цялата планетна повърхност. Колонистите преценили, че ще е по-евтино да се открие друга подходяща за заселване планета, отколкото да се прочисти от напастта тази.
Смъртта на Томас е напомняне, че не само не знаем срещу какво се изправяме, когато покоряваме звездите, но понякога дори не можем да си го представим. Томас бе допуснал грешката да повярва, че врагът, по един или друг начин, ще прилича на нас. И това му коства живота.
Завладяването на вселената бе започнало да оказва своето пагубно влияние и върху мен.
Почувствах необяснимото безпокойство за първи път на Гиндал, докато причаквахме в засада крилати противникови войници, завръщащи се в гнездата си. Посякохме крилете им с лъчев огън и те се понесоха с писъци надолу към пропастта. Още по-силно бе то над Удаспри, докато си слагахме реактивни раници, за да можем по-лесно да се прехвърляме между скалните отломъци на орбиталните пръстени, сред които бяхме подхванали опасна игра на криеница с паякообразните винди. Последните се забавляваха да хвърлят камъни от пръстените към повърхността на планетата, но умееха да нагласят траекторията им така, че да попадат право върху човешката колония Халфорд. А когато ни пратиха на Кова Банда, вече бях на ръба на нервна криза.
Може би причината беше в самите ковандуси, в много отношения приличащи на клонинги на хората: двукраки бозайници, изключително надарени в артистично отношение, особено в поезията и драмата, бързо размножаващи се и необичайно агресивни, когато ставаше въпрос за вселената и мястото им в нея. Неведнъж вече човеци и ковандуси си бяха съперничили за някоя незаселена планета. Дори Кова Банда в началото била човешка колония, изоставена, след като под въздействието на местен вирус колонистите започнали да страдат от появата на отвратителни израстъци, придружавани от раздвояване на личността със склонност при втората личност към убийства и насилие. Същият вирус не предизвиквал дори главоболие при ковандусите и те побързали да заемат опразнената планета. Шейсет и три години по-късно колонистите най-после разработили ваксина срещу вируса и поискали да си върнат планетата. За съжаление ковандусите, подобно на своите двойници хората, не били склонни да правят щедри подаръци. Ето къде се появяваме и ние — в битката за Кова Банда.