![Войната на старците [Old Man's War - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/4/8/8/vojnata-na-starcite-old-man-s-war-bg-download.jpg)
Войната на старците [Old Man's War - bg]
- Автор: Скальци Джон
- Серия: Войната на старците #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Войната на старците [Old Man's War - bg]». Краткое содержание книги:
Добрата новина е, че човечеството вече е овладяло междузвездните полети. Лошата — че подходящите за живот планети са малко, а извънземните, готови да се бият за тях — много. Вселената, оказва се, е враждебно място.
Пропуснах само да кажа, че най-високият ковандус едва ли надвишава три сантиметра.
Ковандусите, разбира се, не бяха толкова глупави, че да изпратят микроскопичните си армии срещу хората, които на ръст бяха шейсет до седемдесет пъти по-големи от тях. Първо ни нападнаха със самолети, далекобойни гаубици, танкове и други военни машини, които можеха да предизвикат известни поражения — и го направиха, защото не е никак лесно да свалиш двайсетсантиметрово самолетче, което се носи със скорост няколкостотин километра в час. Правиш каквото можеш, за да го затрудниш да използва оръжията си (ние например се приземихме в централния градски парк на Кова Банда, така че артилерийската стрелба да заплашва техните хора), и с течение на времето можеш да се отървеш от тези досадни машинки. Трябваше да внимаваме не само защото е трудно да уцелиш дребна цел, но и защото никой не би искал да си иде от този свят, ударен от двусантиметров противник.
В края на краищата успяхме да свалим достатъчно самолети и да изгорим всички техни танкове и оставаше да се справим със самите ковандуси. Ето как се биеш с ковандус — настъпваш го. Стоварваш обувката си върху него, натискаш малко и е готов. Докато го правиш, ковандусът гърми по теб и крещи с цялата мощ на микроскопичните си бели дробчета, но дори тогава писъкът му едва се чува. Изстрелите отдолу, разбира се, са безвредни — костюмът и обувките са проектирани за много по-сериозни поражения; единственото, което можеш да почувстваш, е леко хрущене. Зърваш друг и скачаш върху него.
Занимавахме се с това часове наред, докато обикаляхме из столицата на Кова Банда. Някои от нашите просто се изправяха пред избран от тях небостъргач и пускаха в него куршум, който предизвикваше вътре страхотни поражения. Това ми напомни прочутата Годзила от старите земни филми и си помислих, че навярно тук щеше да се почувства истински щастлива.
Не помня точно кога съм започнал да ридая с глас и да ритам небостъргачите, но го бях правил достатъчно дълго, преди Алън да повика помощ, за да ме приберат на кораба. Междувременно Задник ме информира, че съм успял да си счупя три пръста на краката. Алън ме отведе в парка, където се бяхме приземили, и ме накара да седна — веднага след това иззад съседната сграда наизскачаха ковандуси и насочиха мъничките си оръжия към мен. Изстрелите им бяха като захвърлени в лицето ми песъчинки.
— Дявол ви взел! — изревах, сграбчих един и го хвърлих към близкия небостъргач. Телцето му описа дъга, фрасна се в стената на сградата и падна от два метра на земята. Останалите ковандуси го възприеха като достатъчно убедителен аргумент, че не бива да се занимават с мен.
Обърнах се към Алън.
— Нямаш ли си отделение, че си се лепнал за мен? — попитах гневно. Бяха го повишили в отдельонен, след като предишният получи рана в лицето от един разярен гиндалиец.
— Мога да те попитам същото — отвърна той и сви рамене. — Те се справят и без мен. Пък и няма кой знае каква съпротива. Все едно да чистиш вредители. Кейс ми нареди да се опитам да те успокоя и да разбера какво ти става. Е, какво те прихвана одеве?
— За Бога, Алън! Цели три часа тъпча разумни същества, сякаш са някакви насекоми, а ти ме питаш какво ме прихваща? Всичко това е нелепо, Алън. Да мачкаме тези нещастници с подметки… Гъливер срещу лилипутите. Малечко Палечко…
— Джон, не ние избираме с кого да воюваме.
— И как се чувстваш след тази битка? — попитах.
— Вярно, малко съм объркан — призна Алън. — Не е като да мериш сили с достоен противник: мъничетата нямат никакви шансове срещу нас. Най-тежкото поражение в моя отряд е едно спукано тъпанче. Погледнато от тази страна, си е истинска почивка. Пък и ковандусите не са съвсем безпомощни. Но в общ план надпреварата между нас и тях засега е с равен резултат.
Това наистина ме изненадваше. В космическите битки миниатюрните размери на ковандусите работеха в тяхна полза — корабите им са трудни за проследяване и ако отделните изтребители не предизвикват сериозни поражения, нещата са различни, когато се съберат в грамадно ято. Само долу, на повърхността, ръстът ни се оказваше съкрушително предимство. Кова Банда разполагаше със сравнително малочислен флот за защита — една от причините КОС да ударят тук.