![Войната на старците [Old Man's War - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/4/8/8/vojnata-na-starcite-old-man-s-war-bg-download.jpg)
Войната на старците [Old Man's War - bg]
- Автор: Скальци Джон
- Серия: Войната на старците #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Войната на старците [Old Man's War - bg]». Краткое содержание книги:
Добрата новина е, че човечеството вече е овладяло междузвездните полети. Лошата — че подходящите за живот планети са малко, а извънземните, готови да се бият за тях — много. Вселената, оказва се, е враждебно място.
„Там има още уейди — предадох му. — Скрий се, докато ги поваля…“
„А аз какво да правя?“ — попита Бендер.
„Ще следиш изхода към покрива и няма да позволяваш на други да ни направят това, което направихме на тези нещастници“.
Бендер се намръщи, но пропълзя под убития уейд. Направих същото и незабавно съжалих. Не зная как миришат живите уейди, но мъртви смърдят направо непоносимо. Бендер се завъртя така, че да държи под прицел вратата, аз се свързах с Виверос и й докладвах какво сме постигнали до момента. След това се заех със снайперистите по другите покриви.
Успях да ударя шестима от четири различни покрива, преди да досетят какво става. Когато накрая забелязах, че един от тях се е прицелил към нашия покрив, го свалих с бърз изстрел и наредих на Бендер да се омита. Успяхме да напуснем покрива секунди преди върху него да паднат няколко ракети.
Докато се спускахме надолу, се натъкнахме на изкачващи се уейди. Трудно ми е да кажа кой беше по-изненадан, ние или те, но във всеки случай двамата с Бендер открихме стрелба първи. Пуснах и няколко гранати, за да е пълна бъркотията във фоайето, а ние двамата хлътнахме в един от коридорите.
— Сега какво ще правим? — извика ми запъхтяно Бендер, когато наближихме края на коридора.
„Излез на връзка, тъпако — пратих отговор тъкмо когато свивахме зад ъгъла. — Спри да викаш. Ще ни издадеш…“
„Идват зад нас“ — предаде Бендер.
Стигнахме дъното на коридора и спряхме пред огромен прозорец. До земята бе твърде далече дори за подсилените ни тела. Зад нас се чуваше шум от приближаващи се уейди.
„Скрий се“ — предадох на Бендер, насочих пушката към прозореца и стрелях. Стъклото се разтресе, но остана цяло. Сграбчих нещо, което изпълняваше по тези места ролята на стол, и го запратих към прозореца. След това се притаих в едно от близките сепарета.
„Какво ще правим? — попита Бендер. — Идват право към нас“.
„Ще чакаме. Не се подавай. Бъди готов да откриеш стрелба веднага щом ти наредя. На автоматична…“
Четирима уейди свиха зад ъгъла едновременно и спряха, втренчили погледи в разбития прозорец. Чух да обменят гърлени звуци и превключих на превод.
— … излезли през дупката в прозореца — тъкмо казваше единият.
— Невъзможно — отвърна друг. — Прекалено е високо.
— Виждал съм ги да скачат на големи разстояния — рече първият. — Може би са оцелели по някакъв начин.
— Дори тези (непреводимо) не могат да паднат от 130 дега (мерна единица) и да оцелеят — заяви третият и застана при първите двама. — Тези (непреводимо) ядачи на (непреводимо) все още са някъде тук.
— Видяхте ли (непреводимо — вероятно собствено име) на рампата? Тези (непреводимо) го разкъсаха на части с гранатите си — намеси се четвъртият.
— Разбира се, че го видяхме — рече третият. — Нали дойдохме по същата рампа. А сега млъквайте и да претърсим района. Ако са тук, ще отмъстим на тия (непреводимо) и ще отпразнуваме нашата достойна служба. — Четвъртият сложи лапата си върху косматата лапа на третия. И четиримата стояха пред дупката в прозореца.
„Сега“ — предадох на Бендер и открих огън. Уейдите заподскачаха като кукли на конци и изхвърчаха през прозореца под нашия дъжд от куршуми. Двамата с Бендер изчакахме няколко секунди, после се втурнахме назад към стълбището. Там нямаше никой освен останките на „непреводимо — вероятно собствено име“, който вонеше дори по-нетърпимо от мъртвия си другар на покрива. Трябва да призная, че до този момент единствената заплаха, която бях изпитал на родната планета на уейдите, бе да получа трайно увреждане на обонятелните си рецептори. Слязохме на втория етаж и се измъкнахме от същото място, през което бяхме проникнали. Отвън се въргаляха още космати трупове.
— Това тук няма нищо общо с очакванията ми — оплака се Бендер, след като се отдалечихме от мъртвите уейди.
— А какво очакваше? — попитах.
— Нямам представа.
— Е, щом нямаш, откъде знаеш, че не е като очакванията ти? — троснах се и се свързах с Виверос: „Слязохме“.
„Придвижете се насам — нареди тя и ми прати местонахождението си. — Вземи Бендер с теб. Няма да повярваш…“
В същия миг чух разпокъсана стрелба и тътен от гранати откъм централната сграда.
— Точно за това ви говорех — обяви почти тържествено Бендер, след като свихме зад последния ъгъл и започнахме да се спускаме в нещо като естествен амфитеатър. Вътре в него се бяха събрали стотици уейди, припяваха и се поклащаха бавно, и размахваха над главите си тояги. Десетини войници от КОС бяха заели позиции за стрелба. Ако откриеха огън, щеше да настъпи истинска касапница. Включих отново на превод, но този път не приемах нищо членоразделно — или песните нямаха никакъв смисъл, или уейдите използваха непознат на колониалните лингвисти диалект.