![Войната на старците [Old Man's War - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/4/8/8/vojnata-na-starcite-old-man-s-war-bg-download.jpg)
Войната на старците [Old Man's War - bg]
- Автор: Скальци Джон
- Серия: Войната на старците #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Войната на старците [Old Man's War - bg]». Краткое содержание книги:
Добрата новина е, че човечеството вече е овладяло междузвездните полети. Лошата — че подходящите за живот планети са малко, а извънземните, готови да се бият за тях — много. Вселената, оказва се, е враждебно място.
— За първи път си съгласна с Бендер — рекох.
— Не е вярно — отвърна тя. — Казах му, че не знае нищичко и че трябва просто да изпълнява дълга си. Но не съм твърдяла, че греши. Той просто трябваше да ме послуша. Ако беше изпълнявал шибаните заповеди, сега щеше да е жив. А вместо това трябваше да го остъргвам от обущата си.
— Сигурно щеше да каже, че е умрял заради нещо, в което вярва.
Виверос поклати глава.
— О, моля те! Бендер умря заради Бендер. Глупак. Да се изправи пред цяла тълпа нещастници, чиято планета току-що сме унищожили, и да им обяснява, че им бил „приятел“. Какъв невероятен задник. На тяхно място и аз щях да му тегля куршума.
— Така е, когато става въпрос за мир и идеали — въздъхнах философски. Виверос се засмя.
— Ако Бендер действително се интересуваше от мира, а не от свръхраздутото си его, щеше да прави, каквото правехме с теб, Пери. Да изпълнява заповеди. Да остане жив. Да си изкара службата. Да постъпи в офицерската школа и да направи кариера. Да стане някой от онези, които издават заповеди. Така се прави мир. Затова и аз „изпълнявам заповеди“. Защото се надявам някой ден тези заповеди да се променят — благодарение на мен. — Облегна се назад и притвори очи. Спа, докато не стигнахме на кораба.
Луиза Виверос загина два месеца по-късно на една жалка топка кал на име Дълбока вода. Нашето отделение попадна в клопка, устроена сред естествените катакомби под колонията на ханн’и, която ни бяха наредили да прочистим. По време на боя ни притиснаха в една неголяма пещера, от която излизаха четири тунела, всичките натъпкани с ханн’ийска пехота. Виверос ни заповяда да се приберем в тунела, през който бяхме дошли, после го взриви и ни затвори вътре, а тя остана да задържа натиска на ханн’и. Не издържа дълго. В края на краищата ние успяхме да си проправим път до повърхността, което не бе никак лесно, като се имаше предвид, че тъкмо противникът ни бе примамил долу. Виверос бе наградена посмъртно с медал за храброст, аз бях повишен в капрал и получих отделение. На мястото на Виверос пристигна един новобранец, Уитфорд, който се оказа свястно момче.
Командването бе сменило една повалена пионка с друга. Но Виверос ми липсваше.
11.
Томас умря от нещо, което изяде.
Това, което бе погълнал, бе толкова непознато, че дори в КОС нямаха име за него. Случи се на една нова колония, която също все още нямаше име, а само официално обозначение: Колония 662,47, Голямата мечка. (По някаква неизвестна причина Колониалните, сили все още прибягваха към земната система за звездно обозначение, 24-часово денонощие и година от 365 дни — може би защото така им беше най-лесно.) Съществуваше стандартна процедура на действие, според която новите колонии изготвяха ежедневни доклади, които се изпращаха с мигносонди на Феникс, така че Колониалното правителство да е в течение на всички проблеми.
Колония 662 бе изпращала ежедневни сонди половин година след основаването й и в тях, освен обичайните трудности, характерни за всяка новооснована колония, нямаше нищо, което да привлича вниманието, с изключение на съобщението, че местната слизеста плесен полепвала по всичко: машини, компютри, кошарите за животни и дори прониквала в жилищните помещения. Пратили и материал за генетичен анализ с молба да бъде разработен фунгицид, който да ликвидира плесента. Веднага след това започнали да пристигат празни мигносонди без никаква информация от колонията.
Томас и Сюзан бяха разквартирувани на „Тусон“, кораба, пратен да провери какво става. „Тусон“ се опитал безуспешно да се свърже с колонията от орбита. Оптичното наблюдение от височина не показвало никакво движение между постройките — нито следа от хората и животните. Самите сгради изглеждали непокътнати. Взводът на Томас трябвало да слезе на разузнаване.
Колонията била покрита със слуз — лигава плесен, на места с дебелина до няколко сантиметра. В началото решили, че проблемът е елементарен — най-вероятно лепкавото покритие било повредило системите за комуникация. Но краткотрайният изблик на оптимизъм секнал веднага щом отделението на Томас проникнало в кошарата на животните и открило, че всичките са мъртви и в напреднал стадий на разграждане под влияние на плесента. Малко по-късно се натъкнали и на първите колонисти, които били в подобно състояние. Почти всички (или това, което било останало) се намирали в леглата си, изключение правели само родителите, които били в стаите на децата си, и дежурната смяна извън периметъра на базата, която била близо до постовете си. Каквото и да ги било ударило, се било случило през нощта и никой не бил имал време да реагира.