![Войната на старците [Old Man's War - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/4/8/8/vojnata-na-starcite-old-man-s-war-bg-download.jpg)
Войната на старците [Old Man's War - bg]
- Автор: Скальци Джон
- Серия: Войната на старците #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Войната на старците [Old Man's War - bg]». Краткое содержание книги:
Добрата новина е, че човечеството вече е овладяло междузвездните полети. Лошата — че подходящите за живот планети са малко, а извънземните, готови да се бият за тях — много. Вселената, оказва се, е враждебно място.
Нашите разрушители извършиха светкавичен набег над главния уейдски космопорт, разрушиха дългата много километри постройка, унищожиха всички ключови обекти в околностите и по такъв начин лишиха уейдите от възможността да вдигнат малкото си останали сили. Периметърът бе блокиран, за да не може и най-незабележимата сонда да се промъкне до Ърнхардската система и да предупреди тамошния вражески флот, което означаваше, че няма кой да ни удари в гръб. Всъщност след като оцелелите се приберяха, щяха да заварят разрушения космопорт и нямаше да могат да се приземят и да ремонтират корабите си. А дотогава нашите сили щяха да са вече далеч.
След като прочистиха околното пространство от всякакви заплахи, Колониалните сили се заеха с обстрела на промишлени центрове, военни бази, мини, рафинерии, дестилационни инсталации, язовири, слънчеви колектори, пристанища, по-малки космопортове, магистрали и всякакви други важни за развитието на една цивилизация цели. След шест часа несекващ убийствен обстрел уейдите бяха запокитени назад във времето до епохата на двигателите с вътрешно горене и вероятно щяха да останат там за дълго.
КОС избягваха мащабните бомбардировки на големи градове, тъй като целта не бе изтребване на населението. И без това по данни на нашето разузнаване разрушаването на язовирните стени бе предизвикало сериозни щети сред цивилното население. Нямаше никакъв начин да ни попречат, ако решим да сринем из основи градовете им, но се предполагаше, че уейдите ще си имат достатъчно неприятности с болестите, глада, политическите и социални безредици, които неминуемо щяха да последват премахването на промишлената база. След всичко изброено се смяташе, че активното преследване на цивилната популация ще е нехуманно и неоправдано, що се отнася до разхода на ресурси. С изключение на столицата, набелязана като цел за психологическа война, останалите градове бяха пожалени.
Изглежда обаче уейдите в столицата не схванаха намека. Още докато се снижавахме, десантните кораби бяха подложени на масиран артилерийски и лъчев обстрел. Усещането бе като да си в черупка на варящо се яйце.
— Разделете се по двойки — нареди Виверос. — Никой да не се придвижва самостоятелно. Сравнявайте позицията си с картата и гледайте да не попадате в засада. Пери, ти ще наглеждаш Бендер. Не му позволявай да подписва каквито и да било мирни споразумения. За награда вие двамата ще сте първите на изхода. Озъртайте се по горните етажи за снайперисти.
— Бендер. — Махнах му да застане до мен. — Настрой пушката на режим ракетна стрелба. Включи маскировката. МозКом на конферентна линия.
Транспортната рампа се спусна плавно и двамата с Бендер изтичахме навън. Точно пред нас на около четирийсет метра се издигаше абстрактна скулптура. Пуснах по нея една ракета в движение. Никога не съм си падал по абстракционизма.
Насочих се към една голяма сграда на северозапад от нашата позиция. Зад стъкления прозорец във фоайето зърнах неколцина уейди с издължени предмети в лапите. Изстрелях няколко ракети към тях. Ракетите щяха да се взривят при допира със стъклото и вероятно само щяха да ги изплашат, но и това ни стигаше, докато двамата с Бендер намерим укритие. Пратих съобщение на Бендер да стреля по прозореца на втория етаж, той изпълни нареждането и двамата нахлухме през образувалия се отвор в нещо като неголяма зала с множество сепарета. Ей, дори извънземните трябва да работят. Тук обаче нямаше жива душа. Предположих, че повечето от тях днес са предпочели да си останат у дома. Какво пък, не можех да ги виня.
Двамата с Бендер се затичахме по извита стълба към горния етаж. Нито един от уейдите във фоайето не ни последва. Предполагах, че са прекалено ангажирани с останалите войници и са ни забравили. Стълбата излизаше на покрива. Спрях Бендер тъкмо преди да се подаде. На покрива се спотайваха трима уейди и дебнеха с издължени оръжия притичващите долу. Повалих двама, а Бендер се справи с третия.
„Сега какво?“ — попита той.
„Следвай ме“.
Ако трябва да оприлича уейдите на нещо, то е на нескопосана кръстоска между мечка и голяма разярена летяща катерица. Та уейдите, които застреляхме, приличаха на големи разярени мечкокатерици с пушки в ръце. Пропълзяхме максимално бързо до ръба на покрива. Дадох знак на Бендер да се пъхне под един от труповете.
„Вмъкни се отдолу“ — пратих му съобщение.
„Какво?“
Махнах с ръка към съседните покриви.