Войната на старците [Old Man's War - bg]
- Автор: Скальци Джон
- Серия: Войната на старците #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Войната на старците [Old Man's War - bg]». Краткое содержание книги:
Добрата новина е, че човечеството вече е овладяло междузвездните полети. Лошата — че подходящите за живот планети са малко, а извънземните, готови да се бият за тях — много. Вселената, оказва се, е враждебно място.
— Ей, прощавай — рече тя. — Би ли повторил последното изречение?
— Мисля, че проблемът с КОС не е, че не ги бива да воюват, а че са твърде лесни за използване — повтори Бендер.
— Аха. — Виверос кимна. — Значи правилно съм чула.
— Всичко е съвсем просто — продължи Бендер и зае поза, която ми бе позната от снимките му от Земята — ръцете свити и насочени напред, сякаш готови да уловят обясняваната от него идея, за да я подадат на слушателите. Един от които сега бях и аз. — Никой не подлага на съмнение факта, че Колониалните отбранителни сили са изключително надеждна и способна армия. Въпросът е — какво правим, за да избегнем употребата им? Няма ли случаи, когато дипломацията е по-целесъобразна от прилагането на сила?
— Сигурно си пропуснал лекцията, която ми изнесоха навремето — рекох. — Онази за това, че вселената не е идеално място и че съперничеството за поземлената й собственост е свирепо и безпощадно.
— О, чувал съм я, разбира се — отвърна Бендер. — Не зная обаче дали да й вярвам. Защото колко звезди има в галактиката? Сто милиарда? И повечето от тях имат планети. Ако е така, значи споменатата „поземлена собственост“ е почти неизчерпаема. Не, според мен проблемът да използваме сила, когато общуваме с други същества, е, че това е най-лесният начин. Той е бърз, ефикасен и сравнително прост, сравнен с двусмислеността на дипломацията. Или задържаш парчето земя, или го губиш. За разлика от него, дипломацията е далеч по-трудоемко и интелектуално занятие.
Виверос ми хвърли многозначителен поглед и отново се извърна към него.
— Искаш да кажеш, че ние тук сме прости?
— Не, не — усмихна се добродушно Бендер и вдигна помирително ръка. — Казах: прост в сравнение с дипломацията. Ако ви дам оръжие и ви кажа да прогоните защитниците на някой хълм, ситуацията е съвсем проста. Но ако ви кажа да отидете при противника и да се опитате да преговаряте с него така, че в края на краищата да получите този хълм, нещата съществено ще се усложнят — какво ще стане с досегашните обитатели на хълма, как да бъдат компенсирани за загубата, какви права ще имат по отношение на изгубената територия и така нататък.
— Стига обитателите на хълма да не те застрелят, докато се катериш по него с акредитивни писма в ръка — подхвърлих.
Бендер дари и мен с ентусиазирана усмивка.
— Ето, виждаш ли колко е сложно всичко. Приемаме априори, че нашите противници имат същите войнолюбиви наклонности като нас. Но какво ако — какво ако — вратата за дипломацията е отворена, дори съвсем малко? Няма ли едно интелигентно и разумно същество да предпочете да мине през тази врата? Да вземем за пример уейдите. Предстои да воюваме с тях, нали?
Така беше. Уейдите и хората се дебнеха взаимно от десетина години, докато течеше завладяването на Ърнхардската система, която се състоеше от три обитаеми и за двете раси планети. Системите с множество обитаеми светове бяха сравнително редки. Уейдите бяха неотстъпчиви в интересите си, но и доста слаби, тяхната мрежа от светове все още се разширяваше и основната им индустрия се базираше на родната им планета. Но тъй като очевидно не желаеха да приемат намека ни и продължаваха да се навъртат из Ърнхардската система, планът беше да извършим скок право в уейдското космическо пространство, да разрушим техния космопорт и главните индустриални зони и да върнем експанзионистичните им възможности с няколко десетилетия назад. Нашият 223-ти щеше да е част от експедиционния корпус, на който бе възложено да извърши десант в столицата и да се развърти, но ни бяха предупредили да избягваме изтребването на цивилно население. Сред позволените цели бяха управленческите и религиозни центрове. Разрушаването им нямаше да доведе до промишлена криза, но пък щеше да прати ясно послание до всички за сериозността на нашите намерения.
— И какво? — попита нетърпеливо Виверос.
— Ами, поразрових се малко да видя какво пише тук-там — отвърна Бендер. — Не знам дали ви е известно, но те притежават забележителна култура. Особено високо ценят една форма на изкуство, която напомня григорианското песнопеене — натъпкват се в някой град и започнат да пеят. Казват, че песента им можела да се чуе от десетки километри и пеенето продължавало с часове.