![Войната на старците [Old Man's War - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/4/8/8/vojnata-na-starcite-old-man-s-war-bg-download.jpg)
Войната на старците [Old Man's War - bg]
- Автор: Скальци Джон
- Серия: Войната на старците #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Войната на старците [Old Man's War - bg]». Краткое содержание книги:
Добрата новина е, че човечеството вече е овладяло междузвездните полети. Лошата — че подходящите за живот планети са малко, а извънземните, готови да се бият за тях — много. Вселената, оказва се, е враждебно място.
— Е, и?
— Ами това е култура, която трябва да опознаваме и изучаваме, а не да им рушим планетата само защото ни се изправят на пътя. Защо не накараме колонистите да постигнат мир с тях? Не видях никакви съобщения да са правени опити в тази насока. Според мен точно това трябва да се опита. Ако първи подадем ръка…
Виверос изсумтя презрително.
— Бендер, мирните преговори не са от нашата компетенция.
— По време на първия ми мандат за сенатор пристигнах за търговски преговори в Северна Ирландия, но успях да постигна примирие между католици и протестанти. Нямах пълномощия за преговори и това ми създаде сериозни проблеми, след като се върнах в Щатите. Но продължавам да смятам, че когато съществува възможност за мир, трябва да се възползваме от нея.
— Спомням си този случай — казах. — Беше точно преди най-кървавия период на сблъсъци между католици и протестанти за близо двеста години. Това мирно споразумение не беше от най-успешните.
— Вината за провала не бе моя — взе да се оправдава Бендер. — Пиян хлапак католик хвърлил граната в протестантска църква и всичко започна отново.
— Да, все ще се намерят досадници, които да се изправят на пътя на твоите мирни идеи.
— Виж, вече казах, че дипломацията не е лесна работа — упорстваше Бендер. — Но винаги съм смятал, че ще спечелим повече, ако преговаряме с противника, отколкото ако се опитваме да го изтребим до крак. Все има нещо, което да сложим на масата.
— Благодаря за лекцията, Бендер — намеси се Виверос. — А сега, ако благоволиш да ми преотстъпиш думата, ще кажа само две неща. Първото е, че докато се сражаваш, не давам пукната пара за това, което си мислиш, или смяташ, че знаеш. Това не ти е Северна Ирландия, нито Вашингтон и даже не е планетата Земя. Тук при нас ти си войник и ще е хубаво да не го забравяш. Второ, пак без да ме е грижа какво си мислиш, редник, в момента ти си отговорен не пред вселената или човечеството като цяло, а пред мен, пред своите другари от взвода и пред Колониалните сили. Получиш ли заповед, изпълняваш я — и толкоз. Ако речеш да я прекрачиш, ще отговаряш пред мен. Ясна ли съм?
Бендер я измери с хладен поглед и заяви:
— Много злини на този свят са станали заради безмозъчното „изпълняване на заповеди“. Надявам се да не ни се наложи да прибягваме до същото извинение.
Виверос присви очи.
— Нахраних се — рече, стана и си взе подноса.
Бендер я изгледа учудено, после ми каза:
— Не исках да я обидя.
— Бендер, името Виверос не ти ли говори нищо? — попитах го.
Той се намръщи и призна:
— Не ми е познато.
— Помисли по-добре. Върни се пет-шест години назад.
Той изведнъж повдигна глава.
— Виверос се казваше един перуански президент. Струва ми се, че го убиха.
— Педро Виверос, точно така. И не само него — убиха жена му, брат му и неговата жена и по-голямата част от семейството при военен преврат. Само една от дъщерите на Педро оцеля. Бавачката й я пуснала в шахтата за пране, докато войниците претърсвали двореца. По-късно бавачката била изнасилена и удушена с тел.
Бендер стана поне два нюанса по-тъмнозелен.
— Не може да е дъщеря му!
— Но е. И знаеш ли какво — накрая превратът се провали и войниците бяха изправени пред съда. Оправданието им бе, че изпълнявали заповеди. Така че независимо от това, което искаше да докажеш, направи го пред най-неподходящия слушател в цялата скапана вселена. Тя знае повече от теб за това кое е добро и кое зло. Тя знае всичко за злото. То е изтребило семейството й, докато тя лежала в количката с мръсно бельо и стискала устни, за да не се разплаче.
— Божичко, съжалявам, разбира се — рече Бендер. — Ако знаех, нямаше да й говоря за това. Но нямах представа.
— Разбира се, че нямаш, Бендер — отвърнах. — Точно това искаше да ти внуши и Виверос. Тук, сред нас, от теб не се иска да знаеш. Защото и без това не знаеш нищичко.
— Чуйте ме — заговори Виверос, докато се спускахме към повърхността. — Задачата ни е да причиним колкото се може повече щети. Приземяваме се непосредствено до правителствения комплекс, взривяваме сградите, но избягваме стрелба по живи цели, освен ако не открият първи огън по нас. Вече сритахме тези негодници в топките, сега остава да ги препикаем, докато лежат на земята. Действате бързо, причинявате максимални разрушения и изчезвате при първия сигнал. Разбрахте ли ме?
До този момент операцията течеше като по вода — уейдите се оказаха напълно неподготвени за внезапното и неочаквано появяване на две дузини бойни кораби на КОС в околностите на тяхната родна планета. Други наши кораби бяха започнали отвличащи маневри в Ърнхардската система преди няколко дни, за да примамят уейдите там, така че почти никой не пазеше родната крепост, а и малкото кораби, които бяха на орбита, бяха пометени още при първата атака.