Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Виж.
Той свали фенера на пода, представляващ смесица от глина и тухлени отломки, и намали светлината. Стените и подът излъчваха бледо сияние.
— Идеално — каза тихо Никола. — Как го откри?
Крак отново усили светлината. Изражението на лицето му винаги бе трудно за разгадаване, но Никола реши, че Крак е въодушевен от откритието.
— чукахме по стените. Кюзар намери секретния механизъм.
Никола се изправи и Кюзар му показа малкия отвор от външната страна на скритата врата.
— Стар номер, — поясни — Пъхаш пръст в тази дупка, натискаш лоста и щифтчето превърта механизма. — добави презрително — Можеш да я отвориш и от другата страна. Пуска те отвън и отвътре, такива ми ти работи с тая врата.
Арисилд бе заел мястото на Никола на входа на тунела, и се беше напъхал в него до кръста. След което се измъкна и заразглежда отблизо някакво вещество по пръстите си.
— Ник, това е същото като онова по палтото, дето ми го донесе и парчетата плат от дрехите на удавеното момче. Това е остатъчен продукт от вид некромантски прах, който не се използва в Ил-Риен от стотици години. Не е ли странно? Не се сещам кой би могъл да го произведе.
Никола го изгледа втренчено и отнесеният поглед на Арисилд стана тревожен.
— Нали ти ми беше донесъл онези неща, които трябваше да погледна, а?
— Да, разбира се, но…
Арисилд въздъхна.
— Слава Богу. Мислех, че вече полудявам.
— Но смятах, че изобщо не си ги погледнал. Защо не ми каза вчера вечерта?
— Ти си се виждал с мен вчера вечерта, така ли? — настойчиво попита магьосникът — И какво правех?
— Не помниш ли… Каза, че си имал да ми казваш нещо страшно важно. Това ли беше?
Арисилд седна на мръсния под и замислено забарабани с пръсти по бузите си. — Може и това да е било. Не ти ли подсказах поне нещо?
Никола прокара пръсти през косата си и пое дълбоко въздух.
— Какво стана с праха от голема? Разбра ли нещо?
— Праха от кое?
Никола погледна безпомощно към Кюзар, който съсредоточено разглеждаше тавана със стиснати устни и Крак, който се бе втренчил в магьосника с озадачен вид, и накрая се предаде.
— Няма значение.
— Може да си спомня, всичко се случва — Арисилд отново бе коленичил и се намъкваше в тунела. — Хайде да видим накъде води. Обичам тайни тунели, а ти?
— Мен ме боли гърбът, — отвърна бързо Кюзар.
Ламан незабавно ги увери, че и неговият гръб е болен.
— Да, бе, да, — каза нетърпеливо Никола — Аз обаче искам да го разгледам.
Крак вече пълзеше след Арисилд. Никола ги последва.
— Не ви трябва лампа, — говореше Арисилд отчасти на Крак, отчасти на себе си. — Абе, май навремето знаех как се прави.
В тунела изведнъж изгря светлина, мека и бяла.
— Ето, — изрече доволно Арисилд.
Магическата светлина сякаш се излъчваше от цялото му тяло.
Никола се опасяваше тунелът да не се окаже поредната отпадъчна яма за още трупове, но случаят явно не бе такъв. Крак се обърна към него и измърмори:
Трябваше да мина най-отпред, ако попаднем на нещо.
— Всичко е наред — отвърна му Никола — Арисилд е по-способен, отколкото му личи.
В действителност, магьосникът приличаше на себе си повече, отколкото му се бе случвало от много време насам. Никола добави:
— И все пак, благодаря, че и теб не те заболя гърба.
— Това ми харесва, — отвърна просто.
След това, сякаш усетил, че репликата се нуждае от обяснение, добави:
— Да разкривам неща. Харесва ми повече, отколкото да крада.
И на мен, помисли си Никола, но не го изрече на глас.
Тук тунелът се разширява, — докладва въодушевено Арисилд — Мисля, че стигнахме до отходната канализация.
В следващия момент това предположение бе потвърдено от шума на плискаща се вода и зловонието на клоаката.
Тунелът се разшири и свърши при една издатина, надвиснала на няколко метра от смърдящата вода, която течеше в кръгъл, облицован с тухли отходен канал. Никола се изправи, подпрян с една ръка на влажната стена, за да застане стабилно. Арисилд прокара ръце по износеното си палто и събра магическата светлина в топка, след което я остави да виси във въздуха, за да осветява тунела.
— Ето, пристигнахме — каза Арисилд — Това ли е мястото, където смятахте, че ще ви изведе?
— Насам водеше един от проходите в подземието на Мондоло, — отвърна му Никола като си мислеше за отвора в стената на избата за вино, през която бе нахълтал първият вампир.