Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Ала Нодие е не само библиотекар и писател. Твърде общителен, самовлюбен и ексцентричен, той прави всичко възможно да е център на вниманието и без колебание „си набива цената“. В библиотека „Арсенал“ организира нещо като салон, с който си спечелва славата на един от най-влиятелните и уважавани „крале“ в културата от своето време. До смъртта си през 1845 г. успява да създаде цяло поколение творци, мнозина от които по-късно го засенчват с достиженията си. Така например най-добър приятел и ученик на Нодие е младият Виктор Юго, който според „Документите на Братството“ го наследява като велик магистър на Сион. Сред другите негови възпитаници са Франсоа-Рьоне дьо Шатобриан, който отива на поклонение на гроба на Пусен в Рим и издига надгробен камък с репродукция на „Аркадийски овчари“, Балзак, Дьолакроа, Дюма баща, Ламартин, Мюсе, Теофил Готие, Жерар дьо Нервал и Алфред дьо Вини. Подобно на поетите и живописците от Ренесанса, и те черпят с пълни шепи от езотеризма и най-вече от херметизма. Включват в творбите си и множество теми, мотиви, препратки и алюзии за загадката, започнала за нас от Сониер и Рен Льошато. През 1832 г. например излиза „Пътешествие до Рен Льошато“, книга, в която надълго и нашироко се разказва за легендарното съкровище, свързано с Бланшфор и Рен Льошато. Авторът на тази забравена книга, Огюст дьо Лабуас-Рошфор, пише и друга творба: „Любовниците — на Елеонор“, на чийто титул, кой знае защо, е сложено мотото „Et in Arcadia Ego“.
Литературната дейност на Нодие, както и интересът му към езотеризма определено имат отношение към нашето изследване. В живота му обаче съществува още нещо, свързано дори по-пряко с проучването ни. От най-ранна възраст Нодие участва активно в различни тайни общества. Още през 1790 г. например, едва на десет години, той общува с така наречените филаделфийци113. Някъде през 1793 г. създава друга група, която може би е част от първата и в която членуват мнозина от хората, организирали по-късно заговора срещу Наполеон. От една програма, съставена през 1797 г., личи, че същата година е учредена трета група, и тя наричаща се Филаделфийците114. В библиотеката на Безансон се пази написано на таен език есе, съчинено и прочетено пред групата от един от най-близките приятели на Нодие — то е озаглавено „Аркадийски овчар свири първи звуци на селска флейта115“.
През 1802 г. в Париж Нодие пише за връзката си с тайно общество, което той определя като „библейско и питагорейско“116. Сетне, през 1816 г., издава, без да се подписва, една от най-интересните си творби, която се радва на голяма популярност: „История на тайните общества във войската от времето на Наполеон“. В нея авторът се изразява твърде двусмислено. Никъде не уточнява дали това е документално или художествено произведение. Ако не друго, поне загатва, че описва в леко завоалирана алегорична форма конкретни исторически събития. При всички положения обаче е изложил цялостната философия на тайните общества, на които приписва множество исторически заслуги, включително свалянето на Наполеон. Нодие оповестява, че съществуват доста тайни общества, но добавя, че едно от тях има надмощие и всъщност ръководи останалите. Според автора това „върховно“ тайно общество се нарича Филаделфийците. Същевременно той подчертава, че „е дал клетва пред филаделфийците да не издава истинското им име“117. В едно обръщение обаче, което Нодие цитира, се намеква за Сион. То било прочетено на сбирка на филаделфийците от един от хората, организирали заговора срещу Наполеон. Той говори за новородения си син:
Още е съвсем невръстен, че да положи пред вас клетвата на Ханибал, ала помнете, че съм го кръстил Елиасин и съм го зарекъл да бди над храма и олтара, в случай че се спомина, преди да съм видял как са детронирани и последните потисници на Йерусалим.118
Книгата на Нодие се появява точно когато страхът от тайните общества става едва ли не патологичен. Те често биват обвинявани, че са в дъното на Великата френска революция, а обстановката в Европа след Наполеон в много отношения наподобява ерата на маккартизма в Съединените щати от 50-те години на нашия век. На всички непрекъснато им се привиждат заговори, започва лов на вещици. Всички обществени безредици, и най-дребните размирици или недоволство са приписвани на „тайни съзаклятници“, на добре организирани нелегални общества, които дърпат конците иззад кулисите, подкопават основите на утвърдените институции и непрекъснато замислят пагубни саботажи. Подобна психоза неминуемо поражда ожесточени гонения. Насочени срещу някаква въображаема заплаха, те, от своя страна, дават тласък за появата на съвсем реални противници на режима, на съзаклятници, обединени съобразно принципите на толкова оплюваните въображаеми конспиративни програми. Дори когато са плод на въображението, тайните общества хвърлят в паника управниците, които изпадат едва ли не в мания за преследване и често забъркват каши, каквито не би могла да забърка никоя тайна организация. Безспорно е, че митът за тайните общества, ако не и самите тайни общества изиграват решаваща роля за европейската история от XIX в. А един от главните създатели на този мит, дори може би негов автор е Шарл Нодие119.
113
Pingaud. La jeunesse de Charles Nodier, p. 39.
114
Ibid., p. 231. Цитираното произведение възпроизвежда правилника на обществото. Някои от членовете в него са твърде интересни. Така например в член 18 се казва: „Братята филаделфийци предпочитат небесносиния цвят, фигурата на пентаграма и числото 5.“
115
Ibid., p. 47.
116
Nodier, Charles. Contes, p. 4.
117
Nodier, Charles. History of Secret Societies, p. 105.
118
Ibid., p. 116.
119
Най-влиятелната личност в тайните общества от онова време е Филипо Микеле Буонароти, потомък на брата на Микеланджело, който в началото е паж на ерцхерцога на Тоскана (син на Франц Лотарингски) и става франкмасон. След избухването на Великата френска революция отива в Корсика, където остава до 1794 г. и се запознава с Наполеон. В началото на XIX в. основава толкова много тайни общества, че историците се затрудняват да посочат точния им брой. Един от хроникьорите отбелязва, че „Буонароти е същинско божество, ако не всемогъщо, то поне вездесъщо“ (вж. Eisenstein. The First Professional Revolutionist… Buonarroti, p. 48. Авторът цитира Ленинг). Буонароти има много общи приятели с Нодие и Юго: Петрюс-Борел, Луи Блан, Селестен Нантьой, Жеан Дюсеньор, Жан Жигу, така че твърде вероятно се е познавал и с тях. Всъщност липсата на каквито и да е сведения те да са се срещали е доста подозрителна, при положение че към края на живота си Буонароти се радва на огромна популярност в Париж. В своята „Митология на тайните общества“ Робъртс пише: „Цели трийсет години, досущ като паяк в скривалището си, той неуморно плете паяжината на конспирация, покосила едно по едно всички правителства“ (вж. Roberts. Mythology of the Secret Societies, p. 233. Eisenstein. Op. cit., p. 51.).
Много вероятно е и Буонароти, и Нодие да са членували в Братството от Сион, още повече че сред организациите на Буонароти са Филаделфийците, име, с което Нодие нарича своя орден.